Опълченците на Шипка е сред най-известните и най-въздействащите Вазови творби. С тази ода Вазов си поставя и важна художествена задача да възпее героизна на бълг. опълченци по време на Руско-турската война. Още в самото заглавие авторът насочва читателя към тази тема. Одата има и подзаглавие 11 Август 1877. Това придава историчност и документален характер на текста. Именно на този ден се е състоял решителният бой при проходът Шипка. Вазов още в самото заглавие заявява, че ще пресъздаде нещо исторически достоверно. Но ярката документалност на заглавието контрастира с първите стихове на творбата. В уводната част на одата става въпрос за Срама по челото и за спомен люти от дни на позор. Едва след продължителен спор с лирическия събеседник, с този, който си позволява да нарече свободата ни дар, поетът започва своят поетичен разказ за самата битка и героизнма на опълченците.

Опълченците на Шипка се гради на 3 основни части, всяка от които по различен начил внушава и доказва художествения замисъл на автора. Самият Вазов също графично е разделил текста на 3 части. Първата част въвежда постепенно в проблема. Допускането чрез осем-кратното повторение на нека, че българското минало е извор на срам, позор и обида. Това е отхвърлено с аргумента, че в нашто недавно свети нещо ново, има нещо славно, що горво разтупва нашите гърди. Във втората половина на тази първа част е поставене вече темата за Върха, който е на безсмъртен подвиг паметник огромен. Така на срамта и позора са противопоставени славата и героизма на българските опълченци.

Тази първа част на стихотворението допуска, че нашето минало е безславно, а после това допускане е опровергано чрез позоваването на конкретен пример, който в нашта история кат легенда грей. Това противопоставяне се изразява в следното: може да има и недостойни епизоди в нашата история, но има и един миг, който е по-важен за нас, защото смива срамът и на клетвата строшава зъбът. Противостоенето между негероично и героично от гледната точна на своята съвременност годините непосредствено след освобождението. Вазов степенува събитията според тяхното непосредствено и най-пряко значение за българската свобода. Макар, че първата част на стихотворението е изцяло потопена в историята, оценката за това минало е извършена от позицията на следосвобожденското ни настояще.

Втората част на творбата играе ролята на доказателство. Построена е като конкретно описание на битката на българските опълченци с турската армия. Три деня младите дружини как прохода бранят, Сщлейман безумний сочи върха пак... и ордите тръгват. Във втората част се изтъква важното и героично дело на защитниците на върха:

На вашата сила царят повери

прохода, войната и себе си дори.

България цяла сега нази гледа,

тоя връх висок е: тя ще ни съзре,

ако би бегали: да мрем по-добре!

Освен разказ за конкретното събитие втората част съдиржа и авторска оценка за разказаното. Вазов свързва разказаното във втората част с казаното в първата. Тук отново се среща противопоставянето. Опълченците са дружините горди, които като лъвове тичат и са като скали твърди, а смъртта им е смърт юнашка. Турците са душмански орди и орди дивашки, те идат като тигри, но бягат като овци.

В третата част на стихотворението гледната точна на следосвобожденското настояще свързва славното минало с бъдещето:

И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,

спомня тоз ден бурен, муми и препраща

славата му дивна, като някой ек,

от урва на урва и от век на век!