Забравена парола?
Начало на реферати

България по времето на Крум, Тервел и Калоян









Какви са приносите на Цар Калоян за развитието на българската държава?

Цар Калоян (1197-VIII.1207) е безспорно сред най-ярките личности от времената, белязали безсмъртното ни минало с величие и слава. Името му, свързвано с прозвища като Хубавия, Йоаникий, Йоан и Йоаница, е израз на едно от най-внушителните международни признания в българската история.

Като пряк наследник на братята си Асен и Петър, Калоян продължил тяхното дело по възстановяване на предишното величие на България. След възкачването си на престола през 1197г. той съсредоточил силите си върху засилващия се сепаратизъм, за да обедини разединените територии в рамките на целокупната българска държава. Към лятото на 1198г. той привлякал редица боляри към антивизантийски съюз, с цел приобщаване на земите с българско население отвъд пределите на България. В съюза вземат участие братовчед му Иванко, убиец на брат му Асен и управител на Пловдивска област, Добромир Хриз – на Струмишка област, Йоан Спиридонаки – на Родопска област и Мануил Камица - на област в Македония. През страстната седмица преди Великден на 1201г., с помощта на впечатляваща обсадна техника, цар Калоян и българските войски превземат силната крепост Варна за три дни, установявайки българската власт по Черноморието на север от Стара Планина. За чест и прослава на престолния град, цар Калоян пренася в Търново мощите на четирима български светеца: св. Иларион Мъгленски, св. Силотея, св. Михаил и св. Иван. В историческите летописи се казва, че по времето на цар Калоян, Търново бил укрепен с най-новата бойна техника. От този факт следва и ролята на цар Калоян като модернизатор на своето време. Също така по негово време се полагат основите на значим културен и стопански разцвет, чиято връхна точка по-късно ще бъде засвидетелствувана при управлението на цар Йоан Асен II.

С най-голям принос за българската държава е външната политика, която цар Калоян провежда с цел добиване на международно признание. Неговата кореспонденция с римския папа Инокентий III (1161-1216) през периода 1200-1204г. увенчава с реализация неговите блянове. Отказаното му от високомерните латинци на 5.V.1204г. признание бива дадено най-тържествено от римския папа. На 7.XI.1204г. римския пратеник кардинал Лъв помазва и посвещава архиепископ Василий в титлата “търновски архиепископ и примас на цяла България и Влахия”. На следващия ден самият цар Калоян получава знаците на владетелското достойнство – корона, скиптър, знаме и титлата крал. Въпреки, че в писмата си до Инокентий III, цар Калоян е искал за себе си титлата император, а за Василий – патриарх, той приел предоставените му почести. Унията с римското папство допринася за признаването на българския цар Калоян като единствен легитимен император в Европейския югоизток. Последвалия съюз с византийските аристократи от тракийските градове през зимата на 1204г. допринася за налагането на устойчиво военно могъщество на Балканите. Новонастанилите се на север унгарци били прогонени. Сред най-славните битки в българската история е битката при Одрин, датираща от 14.IV.1205г. На тази дата цар Калоян, заедно със своята войска и около 14 000 кумани, нанася катастрофално поражение на кръстоносната войска, погазвайки завинаги «цветът на рицарската войска» и пленявайки в Търново латинския император Балдуин Фландърски. Тази победа окончателно утвърждава военнополитическите позиции на България на Балканския полуостров. Последвалия поход на цар Калоян се увенчава с успех и към територията на България се присъединяват Филипопол(6.VI.1205г.), Сяр, Верея, Мъглен, Скопие(лятото на 1205г.), множество крепости в Източна Тракия(февруари.1206), крепостта Димотика(есента на 1206г.). Намесата на Калояновите войски във безредиците, провокирани от въстанието срещу латинския гарнизон на маркиз Бонифаций Монфератски(1155-1207) в Солун през лятото на 1205г., способства за разпадането на съюза с византийците през пролетта на 1206г. Последвалите събития, включително и новият съюз с никейския владетел Теодор I Ласкарис и обсадата на Солун не се увенчават със същото могъщество и категоричност. В нощта преди обсадата на солунската крепост, българският цар внезапно умира. Много версии за смъртта му са изказани до днес. Според някои от тях е замесен солунския покровител св.Димитър Солунски, който погубил българският цар, за да предпази града си. Предполага се, че Калоян е бил убит от ръката на собствения си велик воевода Манастър. Друго предположение е, че Калоян е починал от инфаркт. Може би най-близка до действителността е версията, че българският цар е станал жертва на организиран в Търново заговор, провокиран от засилващия се централизъм.

България по времето на Крум, Тервел и Калоян facebook image
Публикувано от: Пенка Иванова

Демографски характеристика 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.