България по време на Балканските войни, отразено в памфлетите

1. Увод

Балканската война успява да привлече вниманието на писатели, журналисти и политици от цяла Европа. В по- голяма част от мемоарите на известните политици и дипломати от първата третина на 20 век присъстват мнения и разсъждения, насочени за или против войната. Някои от авторите я възприемат като съдбоносно въведение към Първата световна война, други автори анализират причините за катастрофата.

Балканската война се води между Балканския съюз (България, Сърбия, Гърция и Черна гора) и Османската империя през 19121913.

Една от целите на Балканския съюз е отнемането от Турция на областите Македония, Одринска Тракия и Северна Албания, което останало в пределите на Турция. Османската империя губи войната и според Лондонския мирен договор (1913) е принудена да отстъпи териториите на запад от линията Мидия (Черно море) Енос (Бяло море).

На 26 септември 1912 г Черна гора обявила война на Османската империя и нейните войски нахлули в Северна Албания и се насочили към крепостта Шкодра. На 4 октомври 1912 Османската империя обявила война на държавите от Балканския съюз. На 5 октомври България на свой ред обявила война на Турция, последвана от Сърбия на 7 октомври.

Българската дипломация обаче не успява да осигури общо военно командване на войските на Балканския съюз и общ военен план, тъй като всяка държава гони своите интереси. От това главната тежест пада върху България, чиято войска възлиза на 370000 души повече от половината от цялата армия на страните от Балканския съюз.

България разбира своите слабости по-късно, по време на Междусъюзническата война, която следва Балканската война. Въпреки героизма и професионализма на младата българска армия, войната и последвалата я Междусъюзническа война водят до национална катастрофа, дължаща се на недалновидността на българските политици.