Какво е да чувстваш България далеч от сърцето си? Истинската носталгия може да се усети само тогава когато не виждаш планините, реките, горите на Родината. Когато тя не е на един дъх разстояние, а на цяла вечност.

Казваш си...България над всичко!..ала над кое всичко? Над това да се чувстваш щастлив някъде другаде. Едва ли...Това би било невъзможно. България е моят дом!Далеч от дома значи малка частица от сърцето на всеки един от нас запълнена с носталгия към родното.Колко красота и колко гордост има в това да казваш "Аз съм българка!" Вървиш по улиците на непознат град и се заслушваш в хората. Иска ти се да чуеш нещо познато, ала уви липсва звукът от българската реч, отзвука от всяка произнесена с гордост дума.

Събуждаш се и виждаш небе, улици, къщи. Но те са различни от онези познатите... Онези които виждам всеки ден когато отворя очи. Това е така защото съм далеч от България....Можеш ли да накараш сърцето си да обича някоя страна повече от България. Никога.Трудно е да си идеалист днес... Трудно е да се бориш с целия свят... Но да говорим само за нашата мила родна страна. Днес в България, ако си идеалист, ако си си изградил ценностна система и държиш на нея, ако не си навел покорно глава, те плюят буквално и метафорично! А онзи Българин, който въпреки че го мачка жестоко цялата система, посвещава останалите си сили и време на борбата... с мизерията, с институциите, със себе си дори... Онзи Българин, който загърбва личните си нужди, желания и емоции в името на една свята цел независим и единен български народ... свободна България!А ти, Българино, да не би да си съгласен децата ти да растат в държава, в която се поощряват кражбите, убийствата, педофилията...?! В държава, в която управляващите се гаврят както с Родината ти, така и с теб самия?! Е, хайде стига с това лицемерие! Спри да сочиш с пръст, да се смееш, на идеалистите, на патриотите, които искат и се опитват да променят статуквото... но това радва ли те, стига ли ти, удовлетворява ли те?! И мислиш, че водиш пълноценен живот, скрит някъде, недоволствайки тихо от всичко, страхувайки се да подадеш глава, да изразиш гласно несъгласието си? Защо?!... Поне на теория, все още сме демократична държава...Ти си толкова виновен, колкото и всички останали! Искаш промяна, но умееш само да говориш? Така не се ли затваряш сам в един цикъл? Спри! Отвори очи! Излез от него вече! Преосмисли начина си на живот! Не си ли се превърнал в животно, на чийто гръб паразитират други... етноси?Пак ли ще се подиграваш на хората, които са решили, че няма да търпят вече това положение? На хората, които знаят какво искат от себе си, от държавата, от живота...? На хората с несломимия борбен дух...? До кога?

Не е срамно да си българка и да си живееш в България да си роден в нея и да обичаш живота! А знаете ли кое е срамно да търпим онези коравните управници които гледат своите интереси и капризи нехаейкиза благото на България,който казват че са част от тази красива страна която днес подло грабят кой откъдето и колкото свари!Какво ни прави българиДа си роден в България не е достатъчно, за да си българин. Не e нужно само да го казваш, но трябва и да го почувстваш с душата си и със сърцето си.Да си българин е възможно най-трудното изпитание, което съдбата може да ти отреди.

Какво ни прави българи ли?Може би незабравимия подвиг на балканджи Йово, който ни учи на себеотрицание, на сила и на обич.Чистата душа на Гергана, която ни подсказва, че красотата на родното Пръскало е несравнима с дъгата на Ниагара.Българини ни правят и бездомните кучета и бездомните български деца, създадени с любов и изоставени.Трудно е да си българин в България, но пък мисията си заслужава!