България и НАТО

Северноатлантическият договор, подписан на 4 април 1949 г. във Вашингтон, създаде съюз на десет европейски и две североамерикански независими държави, поели задължение за взаимна отбрана. Между 1952 г. и 1982 г. още четири европейски страни се присъединиха към Съюза, с което общият им брой стана 16. След приемането на Полша, Унгария и Чехия на 12 март 1999 г. членовете станаха 19.

Членовете на НАТО са Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Исландия, Испания, Италия, Канада, Люксембург, Норвегия, Полша, Португалия, Съединените щати, Турция, Унгария, Франция, Холандия и Чешката република. Сам по себе си Северноатлантическият договор представлява един съвсем прост документ, който съответства на духа на Устава на ООН, като легитимността му също се основава на този Устав. Според договора държавите-членки се задължават да поддържат и развиват индивидуалните и колективните си отбранителни способности, което създава основа за колективно планиране на отбраната. Правото на колективна отбрана, заложено в Устава на ООН, е залегнало в член 5 на договора - въоръжено нападение срещу един или повече членове на НАТО ще се смята за нападение срещу всичките членове на Съюза.

Приемането на нови членове на Съюза се урежда в Член 10 от договора, който постановява, че други европейски държави, които подкрепят принципите на договора и допринасят за сигурността в евроатлантическата зона, могат да бъдат поканени да се присъединят. След неотдавнашното присъединяване на Полша, Унгария и Чехия лидерите на Съюза отбелязаха, че вратата остава отворена и за други страни.

Хронологията на взаимоотношенията между България и НАТО е следната

На 14 февруари 1994 г. България подписва Рамковия документ и се присъединява към програмата на НАТО Партньорство за мир. През март 1997 г. правителството приема Национална програма за подготовка и присъединяване на България към Северноатлантическия съюз и постановление на Министерския съвет, с което се създава правителствен механизъм за