БЪЛГАРИЯ ЦЯЛА СЕГА НАЗИ ГЛЕДА...

Искрен патриот и творец с будна гражданска съвест, Иван Вазов страда дълбоко, че са забравени идеалите и великата саможертва на борците за свобода, че се издигат гласове, отричащи правото на българския народ да бъде независим и свободен. Затова с цялото си поетическо майсторство поетът се заема да отхвърли клеветите и обидите и да защити честта, достойнството и героичния дух на българите, да покаже мъжеството и жертвеността, с които е извоювана свободата. Вазов превръща одата Опълченците на Шипка в паметник огромен на славното ни минало.

В стихотворението поетът обезсмъртява безпримерния подвиг на защитниците на легендарния връх, с възторг и възхищение се прекланя пред великите синове на България, които показват как трябва да се защитава човешкото и националното достойнство. Чрез тяхното храбро поведение се показва на цяла вселена как един народ от роб се превръща в герой. Вътрешният монолог на опълченците е израз на високото им патриотично съзнание и на готовността им да бранят до последен дъх правото на своя народ да бъде свободен. Думите им звучат като клетва за вярност пред светлия образ на майка България, която е отправила към своите достойни синове взор, пълен с надежда за спасение.

1.Въвеждане във вихъра на боя.

Чрез риторичното възклицание:О Шипка!, Вазов майсторски пренася читателя в третия кървав ден на сраженията при върха и с най-висок градус на чувствата го потапя във вихъра на ожесточения бой. Редувайки контрастни образи и чувства, поетът разгръща ярка картина на сраженията с бързо променящи се батални сцени, будещи зрителни и слухови представи. Сякаш виждаме как гъсти орди лазят по урвата дива, сякаш чуваме сърдития възглас на османците аллах и гръмкото Ура! на гордите защитници и саможертвеници. Мъхът по скалите на върха е напоен с кръв, а урвата е осеяна с трупове. Хиперболата и тела я стелят, и кръв я залива, метафората горските долини трепетно повтарят на боя ревът, будят представа за гигантски сблъсък, за ожесточен конфликт. Безглаголните изречения: Пристъпи ужасни!, Бури подир бури!,Рояк след рояк!, постигат внушение за вихъра на боя, който придобива характер на природна стихия.

2.Контрастът между двете вояващи сили и моралното превъзходство на опълченците.

Верен на историческата истина, Вазов е представил защитниците на българщината горе на върха, в поднебесните висини, близо до слънцето, вятъра и светлината. Високото географско пространство е в хармония с тяхната нравствена извисеност и светлите им идеали. Долу, в подножието на върха, са турските орди, които защитават тираничното господство на един народ над друг и бранят духовната тъмнина на робството. Така поетът внушава идеята за величието и низостта като противоположни нравствени характеристики на двете борещи се сили и ги доближава до митологичните представи за доброто и злото.

Вдъхновени от любовта към родината и свободата, от чувството за отговорност и дълг пред майка България, от ясното съзнание, че защитават честта и националното достойнство на своя народ, опълченците отбраняват геройски върха от душманските орди. Вярата, че е дошъл краят на робството, и волята им за победа вливат в сърцата им дързост, непоколебима твърдост и готовност да се жертват за тъй дълго чаканата свобода. Тяхната издръжливост е невероятна и е внушена чрез ярката градация: не сещат ни жега, ни жажда, ни труд. Шипченци са малобройни, но с поведението си ярко контрастират на ордите, които са многочислени, но неорганизирани, стихийни, безредни, несигурни. На свирепата ярост на турските гъсти орди българите противопоставят съзнателния си героизъм. Там горе, на върха, усетили сладостта на свободата, опиянени от мисълта за победа, защитниците проявяват висок боен дух и безстрашно се хвърлят в схватката на живот и смърт срещу безчислените османци:

Дружините наши, оплискани с кърви,

пушкат и отблъскват без сигнал, без ред,

всякой гледа само да бъде напред

и гърди геройски на смърт да изложи,

и един враг повеч мъртъв да положи.

Докато турците се ръководят от религиозен фанатизъм, от омразата и злобата си към раята, дръзнала да се опълчи на тираничното им господство, българските храбреци са въодушевени от възвишен идеал. Те воюват за свещената българска свобода, защитават националната чест и правото на своя народ да живее свободно. Затова с неудържим устрем се хвърлят като орли в боя и всеки гледа да бъде в първите редици, защото там е границата между робството и свободата, между безчестието и подвига, между срама и славата. Неслучайно поетът сравнява защитниците на върха с гордите лъвове най-непокорните