Българинът през погледа на Алеко Константинов

Мрачната действителност на Следосвобожденската епоха принизява характерни национални ценности и създава един изроден, уродлив образ - образа на новия, току що освободилия се българин. Именно това подтиска идеалиста, мечтателя, честния човек и поета Алеко Константинов и го принуждава да заклейми пороците на това общество с гениалната си творба "Бай Ганьо".

За разлика от Вазовите герои, които живеят в едно затворено, статично пространство, пред Алековия герой се откриват нови хоризонти - той има възможността да пътува, да обикаля и опознава света. Първият очерк "Бай Ганьо тръгна по Европа" разкрива българина като пътешественик и търговец. Пътешествията са свързани с жаждата за знания. Когато всички ограничения, съпътстващи живота на българина през игото, падат, у него се пробужда жадния за красота, знания и съвършенство национален дух. Но освен това героят тръгва по Европа и с една съвсем практична цел - да търгува, да трупа капитали. Обстановката в България през 90^-те години е позволила на келепирджийството и сметкаджийството да омаят много българи. Те пътуват, опознават света, но са тръгнали със своите дисаги и мускали, за да търсят, макар и нахално, търговски връзки, като това е свързано минимални разходи (бай Ганьо си носи храна, за да не "си харчи парите за топло ядене"). Поведението на бай Ганьо, тръгнал в Европа, да удари "кьоравото", се определя от един примитивен морал, сполучливо допълнен с простащина. Съвременната страст към пари, съчетана с редица отрицателни черти, остатък от турското робство, създават своеобразния му облик, характерен за епохата на първоначално натрупване на капитали у нас. Но въпреки своята практичност, новоизлюпеният български търговец изпълнява и цивилизаторска роля - разкрива своето към чуждото, представя на света новородената българска идентичност. Във визията за новия герой са имплицирани две същности - историческа и митологическа. Първата изразява желанието на един малък, беден, току-що освободил се народ, да покаже на света за съществуването си. Докато втората (митологическата) е свързана с комични сцени, тъй като героят се изживява като богоравния Одисей ("Бай Ганьо в банята" - къпането като прераждане). Приликата между двамата е и в цикличната поредица "тръгване-пристигане". Но Алековият избраник проявява една изключителна неподатливост към културно влияние. Той почти не променя своята психика и бит, не се старае да почерпи от културата на другите народи ("Какво ще й гледам на Виената - град като град: хора, къщи салтанати."). Но въпреки своя негативизъм към културата, бай Ганьо притежава самочувствието на по-висше същество. В думите му "Ти знаеш ли кой съм аз?" е имплициран мотивът за