Българин да се наричам...

/есе/

Българин да се наричам, първа радост е за мене.

Наистина обичам България и съм изключително горда, че съм българка. Дори ако мога да се преродя и имам възмоност да избирам къде да живея и каква да е моята националност, отново бих избрала България. Смятам, че и по-голямата част от българите в нашата страна мислят като мен, въпреки лошите условия в които живеем. Едва ли има хора, които не биха били горди да се нарекът българи, или ако има те са твърде малко. Трябва да сме благодарни на съдбата, че сме родени и живеем тук в България, че сме българи. За мен Родината е майка на всичко и на всеки.

Не отричам, че има моменти, в които съжалявам, че живея точно в България, а не в някоя друга държава, където бих се чувствала по-добре. В крайна сметка, обаче, стигам до извода, че въпреки всичко се гордея с това, че съм българка и за нищо на света не бих искала да заменя Родината си. Всичко това според мен се дължи на факта, че България се променя, условията в които живеем стават все по-лоши, а това накърнява и наранява самочувствието на българите, да се наричат такива. Тъжно е, че през последните години расте емиграцията на българите, водени единствено от желанието да променят начина си на живот. Не вярвам да има българин, който с лека ръка да откаже покана да се реализира в чужбина. Защото възможностите за просперитет у нас са силно ограничени. За съжаление, повечето българи, напускащи страната си, са млади хора, разочаровани от образователната, икономическата и социалната система в държавата. Неоспорим е фактът, че дори получавайки стабилно образование, младият българин трудно може да се реализира тук. Но нашите прадеди са ни учили, че всички неща се връщат един ден там, откъдето са произлезли, където са се родили. Всяко отпътуване свършва със завръщане. Всяко отпътуване рано или късно се превръща в болка по оставената далечна земя. Колкото и близо да бъде тази земя, тя се явява винаги като нещо далечно. По нея чезне сърцето. Няма отпътуване без жажда за връщане.

Имах възможността да пътувам в Чужбина. За времето прекарано извън България осъзнах много неща, за които преди това не се бях замисляла. Едно от нещата, за които си дадох сметка е, че имаме много хубава природа за разлика от останалите страни по света. Освен това едни от най-красивите жени са именно българките. И въпреки недостатъците на нашата държава, и въпреки това че останалите народи по света възприемат България като изцяло негативна страна, аз все пак се гордея, че съм българка. Разбрах, че когато нещо е далеч от теб, или ти от него, тогава осъзнаваш неговите най-ценни качества, и по-точно осъзнаваш какво означава то за теб. Същото е и в любовта едва когато изгубиш човека, разбераш колко си го обечал. За това смятам, че ако има любов ние можем