Българи от старо време дава представа за традиционния обичаен живот на българите, от една страна, както и за неговото потъпкване и разрушаване, от друга.

За разлика от много българи през Възраждането, героите от повестта не се отчуждават от българското. Във всеки момент от живота си те остават българи и се гордеят с това.

Българи от старо време е най-поетичната и българска творба на Любен Каравелов. Неговото внимание е изцяло насочено към духовния живот на българското общество в Копривщица от онова далечно време на робството.

Всеотдайният негов патриотизъм е съчетан с възприемчивост, със съучастие, с откритост към другите народи. Правата на българина и свободата на българския народ, за които той

воюва цял живот, са неотделимо свързани в съзнанието и поведението му в правата на всяка личност по света и със свободата на всички народи.

В комичен и ироничен план Каравелов представя закостенялостта в традиционния бит, в мирогледа и психиката на българина от старото време.

В центъра на повествованието Каравелов поставя дядо Либен и хаджи Генчо за да разкрие онези моменти от миналото, които определят характерите на героите. Отличително е описанието на Хаджи Генчо, с което започва повестта:

Хаджи Генчо е такъв един българин, какъвто рядко се ражда на Еньовден; такъв човек ти не можеш намери ни в Ингелизко. Хаджи Генчо е твърде почтен човек, твърде добър, много умен и разумен, той всичко знае и на всичко е готов да ти отговори, защото е жива душа и пъргаво сърце... Между българите такъв един човек е чисто злато...

Каравелов е въплътил в образа на Хаджи Генчо не само типичното за българина от старото време, но и неповторимите черти от неговия характер деспотизъм, прерастващ на моменти в жестокост, егоизъм, любов към харизмата, чревоугодничество и др.

В образа на дядо Либен писателят подчертава българската гордост и българското юначество. Героят обича коне и оръжия даже старостта не можала да унищожи неговите юнашки навици.

Авторът описва старото време незабравимата по хубост природа на родната Копривщица, описанието на китните копривщенски къщи, наредбата им, цялото обаяние на бита от времето на младите години на писателя. Но, най-ценното в това описание са хората с техния бит, нрави, обичаи и взаимоотношения. Всичко това превръща родината във скъпо видение още по-обичана, още по-скъпа, още по-прекрасна. Видение, което може да се роди само и единствено в съзнанието на изгнаника, който е далече от родината си и едва ли ще я види отново.

Образите на Хаджи Генчо и Дядо Либен въплъщават всичко типично за патриархалната българска стаарина. Хаджи Генчо, напр. се представя пред читателя като жив, ярък и неповторим със външния си вид, с навиците и прищевките си, с мирогледа и отношението си към близки и съседи. С присъщата си ирония авторът описва училището му, музеят му, разговорите му с Дядо Либен, прищевките му, деспотичното му отношение към Лила и баба хаджийка.

Ако би някой из съвременното ситно човечество или някой европеец

погледнал в онова време на дяда Либена, то той би помислил, че

това не е днешният дядо Либен, а някой рицар, граф или крал, който

отива да се бие със своя съсед и да превземе Люксембург.

Гледната точка на картината, рисуваща как дядо Либен е ходел някога на лов с петдесет оръженосци е че не ние се мерим с европееца, а самият европеец, ако би ни забелязал, щеше да открие външна еднотипност на явленията, макар че там става дума за лов на чужда държава, а дядо Либен просто ловува дивеч. Такива сравнения, сходства и различия възникват неведнъж в разговорите за нашата страна и съседните земи и народи, а също и за мястото на българина между Русия и Европа.

Самата идея за съизмерване е израз на определено самочувствие. Макар често пъти да се проявява чрез гротеска, съпоставката ние и другите е съпътстващ момент при формиране на националното съзнание, което у нас през ХIХ век е бурно,

неравномерно и половинчато. Характерът на тоя процес е намерил своето отражение в Българи от старо време, а една от съкровените цели на Каравелов в случая е да повлия върху неговата насока.