БЪЛГАРСКА ВЪЗРОЖДЕНСКА ДРАМАТУРГИЯ

Лекция 12

Довчерашното представление вълнуваше от много дни обществото. То го очакваше нетърпеливо като някое голямо събитие, което щеше да внесе приятно разнообразие в монотонния живот на Бяла Черква. Всичко се тъкмеше да иде на театъра. Богатите госпожи приготвяха премените си, а сиромахкините продаваха на пазара преждата си и тозчас си купуваха билет, за да не би парите да идат за сол или за сапун. Общият разговор беше за представлението и той задави всички други обществени и семейни сплетни. така в Под игото Вазов говори за големия интерес на българина към театралните представления през 70^-те години на ХХ век.

Няма съмнение, че позорището е едно от съсловията за развитие на един народ. И действително, когато един народ започне да присъства на народно свое позорище, дето той гледа живи действия от неговото славно прошло, от неговите исторически подвизи и достойнства, дето той слуша на жив език чувства и мисли от неговите славни праотци; дето той добива понятие за духа, таланта, наклонностите и вредностите на ония негови прадеди, които са били достойни да прославят народното му име; тогаз и започва той да усеща нуждата от народно възрождение и да чувства необходимост от народно развитие. С една реч в народното позорище той открива всеобщото училище за неговата народност.

Д.П. Войников

Начало и развой на българската драма

Значение на диалозите

Без да се откъсва от чуждестранния художествен опит българската драматургия още от началните си стъпки е обвързана с насъщните потребности на поробените ни сънародници. Изгражда се като литература за всеки и всички. Преодолял ограниченията на времето и българинът започва да се интересува от всичко. През 1843 год. в български превод излиза комедията на Д. Ив. Бранкевич Дворянски выбори, а на следващата година драмата на К.Х. Траудцен Велизарий. Те обаче се възприемат само като четива. Българинът не