Badeshteto na izkustvoto i patishta za negovoto razvitie

Изкуството е една необятна сфера от човешкото познание. Някои го имат за развлечение, други за начин на съществуване, за социална институция, Царство на свободата¹. Изкуството е даденост. То е. Не е нужно да знаем защо, нито как е възникнало. То е част от живота ни и ни помага да се опознаем. Подобно на колите, самолетите, влаковете - то ни помага да пътуваме от една точка на света до друга, да се потапяме в различни измерения, да се връщаме във древни времена. Дори не се опитваме да си представим живота без него, защото то е част от нас.

Изкуството - то разказва, възпитава, отразява, съхранява, преподрежда и създава. То е сетивният еквивалент на процесите, протичащи в човешкия мозък. И ако векове наред философите са деляли света на дух и материя, то няма да е грешка ако кажем, че изкуството е материализираната форма на духа. Борави с различни средства - от изтънченост и напудреност до саркастична бруталност. В него ще срещнем болката и радостта, агресията, но и любовта. Никой не може да твърди със сигурност как е възникнало, нито какво ще се случи с него. Изкуството ще продължи да се ражда, докато съществува онази материя в която се ражда идеята. Дори и след това ще продължи да съществува докато произведенията му не се разпаднат на невидими частици, които да се слеят с въздуха. И макар тази материя да е само бледа сянка, а изкуството да е копие на копието² - идеята е съхранена, а в нея и естетическия заряд на времето. В дългата си история естетиката и изкуството винаги са вървели ръка за ръка. Въпреки че Естетиката не е толкова древна колкото изкуството, естетическото чувство е нещо, което присъства във всеки и не се е родило с понятието за него. Така както изкуството извиква появата на естетиката, така и естетическото чувство е повод