БВП е неточен показател за богатството на една нация, защото той включва благата натрупани за кратък период от време (изключва запасите). Той не включва благата извън пазара блага или услуги, които не получават пазарна реализация, а се консумират в рамките на определено домакинство и са обикновенно обект на натурално производство и натурална размяна (храна и изделия домашно призводство, съседски услуги, саморъчна поправка на уреди). Те не са обект на покупко продажба и не се включват в БВП. Изчисляването на цената и отчитането на някои от тези блага е възможно, но е скъпо и трудоемко и все пак е важно, защото те често са голям дял от поминъка на едно домакинство. Съществуват група блага, които нацията ползва безплатно (национална отбрана, инфраструктура и др.), но разходите за поддържането и произвеждането им се отчитата в БВП. Друга голяма група блага невключени в БВП са неотчетните пазарни транз акции (налице е покупко-продажба на пазара, но поради някаква причина тя не е оформена по съответния счетоводен начин и не се отчита) укриване на данъци, нелегални сделки, незаконни сделки и др. Обощено наименование на тази дейност е икономика в сянка. При стабилна икономика, законова база и изпълнителна власт тази икономика е 10-20% от БВП. Ако БВП се разглежда само като парична стойност то би следвало цената на страничните отрицателни ефекти на производството (замърсяване, заболявания) да се приспада от БВП, но съществува теоретичен спор дали те не създават вторична заетост и респективно продукт. На практика ако от БВП приспаднем цената на вредните ефекти на производството и прибавим цената на натуралното производство ще се получи доста по точен критерии за благосъстоянието на обществото. В някои случай към БВП се прибавя и свободното време като фактор за рекреационна активност. След всички тези изчисления за повечето индустриални страни растежа на БВП е по-бърз от разстежа на благосъстоянието.