Бунтувам се следователно съществувам

Момчил Валентинов Димитров Х^аклас

Роден през 1913 година в Алжир, Албер Камю завършва университет.Журналист, режисьор и драматург, много известен във френската литература и западната философия.

Камю е на страната на ущетените и страдалците.Той се бунтува срещу злото.

В своето произведение Митът за Сизиф той изразява стрмежа на човека към светлината, към познанието.

Според Камю светът е абсурден. С тази си мисъл той има предвид противоречието между вечността и краткия човешки живот. Камю си задава вапроса: Заслужава ли си да се живее абсурдния живот или не? Според него самоубийството е привидно лесен начин за изход. Но то не преодолява абсурда, а само го убива. Понеже Камю е хуманист той търси алтернатива.

Той преобразува мисълта на Рене Дакарт и от Мисля следователно съществувам става Бунтувам се следователно съм.

Бунтът това борбата въпреки абсурда, въпреки смъртта. Бунтът това е тласкането на камъка, въпреки ,че върха е недостижим, независимо, че целта е непостижима.

Чужденецът и Митът за Сизиф взаимно се допълват и доизясняват като мирогледна позиция. Камю издига категория на абсурдния човек. Но ако в Митът за Сизиф той разглежда варианти за избор, за да стигне до свой идеал, въплатен в образа на митичния герой, то в Чужденецъттой търси синтеза на този образ в практиката на конкретния социален живот. Моралният принцип е един и в двете творби. Сизиф знае безнадеждността на своето усилие, но въпреки това, за кой ли пореден път, изкачва камъка нагоре. По този начин отстоява човешкото и себе си, стремежа към върха, към светлината.

Съществуването е живота. А какъв е смисъла на човешкия живот- да твори, да върши добри дела за подобряване на живота на следващите поколения. Да създава, а не да руши, да подобрява условията за живот, въпреки, че все някога съществуването приключва.

Това ни завещава Камю. Той е вдъхновен от любовта, от вярата на човека и бунта му срещу абсурдното съществуване.