Бунт и оцеляване в повестта Чичовци на Иван Вазов

Иван Вазов, авторът на повестта Чичовци, общо признат за духовен водач на нацията, народен трибун, вдъхновител и пророк за своето време, днес възприемаме като великан на възрожденската и следосвобожденската епохи, които е претворил в огромното си творчество.Това е човекът, завещал най-много познание в художествени образи за българската история и народопсихология от онова време.Основните проблеми, които Вазов залага в своите произведения от възрожденската епоха, са свързани със свободата на България и борбата за постигането й, любовта към родината,защитата на българското, апатията на Европа към проблема за освобождение и моралната нищета на един народ, като последната тема особено изпъква в повестта Чичовци.

Самото произведение е отпечатано през 1885 година и представлява вид пародия на предосвобожденското общество, която пресъздава бита, мисленето и взаимоотношенията в един малък град от 60-те години на XIX век.Повестта Чичовци заедно с Немили недраги са първите повести-шедьоври на новата българска литература.Дори днес Чичовци е видяна като една от най-съвършените творби на автора, която за вечни времена възкресява патриархалното българско минало и живот на затвореното в малкия град общество.

Вазов правдиво пресъздава бита на една малка част от народа, която обаче може да бъде отъждествена с цялото общество.Животът на Вазовите герои в Чичовци е белязан с дребнавост и изостаналост.Погледнат в по-широк мащаб и най-вече от историческа гледна точка, той изглежда застоял, неподвижен, безперспективен.Хуморът произтича от изолираността на събитията, от факта, че те не водят до