Буквеното слово- най-прекият път към Бога

(ЛИС)

Увод:

В Азбучна молитва старобългарският поет изразява своята дълбока почит и преклонение пред създателите на книжнината. Преплитат се чувства на гордост и огромното вълнение на автора, че най-после славянският народ ще слави Бога на свой собствен език.

Теза:

Книжовникът ясно съзнава, че словото е единственият и най-пряк път на славянският народ към Бога. Той призовава Всевишния да му даде вдъхновение, за да напише със славянски букви божието слово. Всеки стих носи частица от лиричното вълнение, с което авторът изповядва почитта си към славянското буквено слово. Чрез него народът преминава от тамнината, невежеството и духовната смърт към светлината, прозрението и духовното възраждане.

Изложение:

В първите стихове от поетичната изповед на Константин Преславски:

Аз се Богу моля с тия думи:

Боже, на творението всяко и създателю

На света и видим, и невидим.

Се сливат два свята- земен и небесен, човешкии божествен- се спрещат в съкровеното пространство на молитвеното слово. Духовното и материално битие на дивен свят невидим и видим свят се сливат. Словото се ражда в душата, то е вселена от мъдрост и красота. Към