Букурещкия договор от 1913 г. и резултатите от него за Балканските държави

Въведение

Договорът от Букурещ се сключва, за да сложи край на междуособиците на Балканите след Балканските войни от 1912-1913 г. Самите войни дават име на региона, определен като барутен погреб, заплашващ мира на континента. От гледна точка на България, Балканските войни са свързани със стремежа за обединение на българските земи, със силата на българското оръжие, но и с първата национална катастрофа, последвала от Букурещкия договор и силно неизгодните условия по него.

Следва да се посочи, че този договор е сключен под влияние и на Великите сили. Русия не крие симпатиите си към християнските държави, въпреки че официално се обявява против войната, за общ балкански блок, включващ и Турция. Западните държави пък поддържат целостта на Османската империя и се страхуват от австрийска интервенция на Балканите, което може да разшири границите на конфликта и да го превърне в общоевропейски. На практика единството в балканския съюз престава да съществува още след първите победи срещу турците.

Втората балканска (Междусъюзническа) война поставя началото на трайното балканско противопоставяне в новата ни история. Букурещкият и Цариградският договори от 1913 г. са сключени с единствената, в крайна сметка, победена държава и това е България.

1. Последици от договора за България - отношения с Румъния

Безспорна аксиома за историческата ни действителност е твърдението, че България граничи със собствените си територии. То отдавна се е наложило терминологично в българската история, защото е резултат от красноречива констатация на историческите факти, оформили днешната реалност на Балканите.

В началото на отминалия век Букурещкия диктат извършват окончателното отнемане на цялата област от България и предаването й във властта на Кралска Румъния. Така в продължение на близо 27 години житницата на България и живеещите там българи са част от неимоверно раздутата териториално многонационална "Велика Румъния".