БУКОВИ РАСТЕНИЯ

Видовете от сем. Букови са главно дървета, а по-рядко храсти. Повечето са листопадни. Вечнозелени видове има от род Нотофагус в Патагония и Огнена земя. Листата им са с прилистници, които рано опадват. Листо-разположението е спирално.

Буковите растения са предимно ветроопрашващи се и във връзка с това имат редица приспособления. Цветовете се развиват преди разлистването, което облекчава опрашването. Те са със силно редуциран или напълно липсващ околоцветник и затова са дребни и невзрачни. Цветовете са еднополови (само при род Кестен има и двуполови) тичинкови и плодникови, които при много видове са в съцветие реса. Тичинковите цветове са с различен брой тичинки напр. при дъба са 6 - 10, при бука - 8 - 12 и т.н. Плодниковите цветове имат плодник с 3, рядко с 6 гнезда. На броя на гнездата съответства броят на близалцата. След опрашване отделните плодници или плодниците на доближени цветове са обхванати от специално образувание купула. При бука и кестена то обхваща целия плод, докато при дъба само частично.

Буковите растения са разпространени главно в умерените области на Сев. полукълбо (в Юж. полукълбо са разпространени видове само от род Нотофагус). Познати са около 900 вида, които принадлежат към 10 рода. В България се срещат 27 вида от 3 рода Бук, Дъб и Кестен.

Род Бук у нас е представен само с 2 вида -обикновен и източен бук. Из повечето наши планини (най-често между 700 и 1700 m надм. вис.) е широко разпространен обикновеният бук. Този вид образува чисти букови, но също и смесени гори (с обикновен горун, смърч, ела, обикновен габър). Източният бук образува гори главно в Изт. Стара планина и Странджа. От дървесината и на двата вида се изработват шперплат, паркет, мебели, греди, получава се целулоза и др. Плодовете са богати на мазнини.

Към род Дъб принадлежат около 300 вида, от които в България се срещат 15. От тях особено широко са разпространени обикновен горун, благун и космат дъб, които образуват чисти или смесени гори в долния планински пояс и в равнините. Дървесината им намира приложение в строителството, за изработване на паркет, за отопление и др. Жълъдите се използват за храна на някои животни. Вечнозеленият парнар се среща рядко (в долината на Струма и единични индивиди в долината на Места).

Род Кестен е представен само от 1 вид, разпространен из Беласица, Славянка, Пирин, Зап. и Центр. Стара планина, като на места е изкуствено засаден. Плодовете се използват за храна (съдържат захари и скорбяла - 44 %, протеин - 4 %, мазнини 2,5 %, неорганични соли 2%). Дървесината е с добри технически качества.