БРЕЗОВИ РАСТЕНИЯ
| Биология | 2010-08-05 | 178 сваляния |
БРЕЗОВИ РАСТЕНИЯ
Към сем. Брезови се отнасят само листопадни дървета и храсти. Листата им са с прилистници, които опадват рано. Листоразположението е спирално.
Брезовите растения са ветроопрашващи се, поради което имат сходни приспособления със сем. Букови. Плодът не е обхванат от купула (специално образувание). При някои родове той има обвивка, която е образувана от срастването на 3 покривни листа.
Видовете от сем. Брезови са разпространени главно в умерения и в субтропичния пояс на Сев. полукълбо. Някои от тях достигат Югоизт. Азия (Бирма и Виетнам), Ср. и Юж. Америка (Мексико, Чили и Аржентина). Познати са около 130 вида, обединени в 6 рода. В България са разпространени 9 вида от 5 рода.
Род Елша е представен с 3 вида, от които най-широко разпространена е черна елша край реки, в низините и в долния планински пояс (до 1000 m надм. вис). Дървесината й се цени в строителството, мебелната промишленост и др. Кората се употребява за щавене на кожи (съдържа около 9 % дъбилни вещества) и за оцветяване на вълна в черно и жълто. Черната елша е медоносно и декоративно растение (създадени са градински форми).
От род Бреза (общо около 60 вида) в България е разпространен само 1 вид обикновена бреза. Среща се из разсветлени гори и на скалисти места в зоната на иглолистните гори. Дървесината й се използва за изработване на мебели и други изделия, за получаване на брезов катран (за медицински нужди). Обикновената бреза е медицинско и декоративно растение.
От род Габър (общо около 20 вида) в България се срещат само 2 вида обикновен и келяв габър. Обикновеният габър образува насаждения, по-често смесени с бук и други широколистни видове, почти из цялата страна (до 1200 1300 m надм. вис). Келявият габър, самостоятелно или смесен с други видове, образува обширни храсталаци и гори (до 1000 m надм. вис). Дървесината на габъра се използва главно за получаване на топлинна енергия, листната маса за фураж, а кората за щавене на кожи.
От род Леска в България в диво състояние се срещат 2 вида - обикновена и турска леска. Обикновената леска е широко разпространена из храсти и като подлее (до 1800 m надм. вис.). Особено се ценят плодовете (лешниците), които са вкусна храна и съдържат до 60 % мазнини. Още по-ценни са плодовете на турската леска, както и на култивирания вид цариградска леска, от който са създадени ценни сортове.
От род Воден габър в България е разпространен 1 вид.
Тагове от реферата: истораполениет, опадва, прилистниц, истопадни, резови, дървет











