Елин Пелин

Братя

Отец Кирил лежи неподвижно на кревата в тъмния ъгъл на широката си килия и

едвам диша. В почернелия иконостас над главата му мъжди кандило и немощната

светлина гони по стените неясни сенки.

При умиращия дежурят братята Онуфрий и Игнатий.

Те седят един срещу друг до масата, край кревата, мълчаливо четат псалтира пред

една запалена вощеница и от време на време си сипват по чашка ракия от голямото

черно шише, което стой пред тях.

В манастира отдавна всичко е заспало. Остър вятър хвучи навън, тропа по

прозорците, въвира се в тенекените кюнци на горящата зад вратата печка и изпява

странно "Упокой, господи!" ... Тоя таинствен припев за миг задавя сънливите и

усърдни молитви на отца Игнатия, който шепне с дебелите си устни:

- Господи помилуй, господи помилуй, гос... ми... гос ... ми ... луй ...

Монахът от време на време повишава гласа си и той се разлива по широката стая

като остър, каменен шепот, който пълзи из големите дъсчени долапи, удря се по

четирите стени, по пода, по прозорците и пада в мъждивото кандило, което трепти

и пращи.

Малкото тяло на стария отец Онуфрий, изгубено в широкото му расо, стой

неподвижно и стоварено върху стола като чувалче. Главата му виси над псалтира,

но устните му не мърдат и клепките на очите му са затворени.

Вятърът по-силно заудря на прозореца и тъжно запя в печката с някакви детски

гласове, далечни, като че ли от оня свят: "Упокой, господи!"

Отец Онуфрий вдигна стреснато глава, погледна отца Игнатия и попита:

- Кво каеш?

- Ти спиш ли? - изгледа го под вежди отец Игнатий.

- Стори ми се че ме извика - разтърка сънлива очите си Онуфрий.

- Викат те ония с рогата - сопна му се отец Игнатий и продължи да чете.

- Чети по-полека - забележи отец Онуфрий, като посочи с поглед болния.

Игнатий погледна строго и продължи да шепне.