Братя
| Елин Пелин | 2009-12-02 | 73 сваляния |
Елин Пелин
Братя
Отец Кирил лежи неподвижно на кревата в тъмния ъгъл на широката си килия и
едвам диша. В почернелия иконостас над главата му мъжди кандило и немощната
светлина гони по стените неясни сенки.
При умиращия дежурят братята Онуфрий и Игнатий.
Те седят един срещу друг до масата, край кревата, мълчаливо четат псалтира пред
една запалена вощеница и от време на време си сипват по чашка ракия от голямото
черно шише, което стой пред тях.
В манастира отдавна всичко е заспало. Остър вятър хвучи навън, тропа по
прозорците, въвира се в тенекените кюнци на горящата зад вратата печка и изпява
странно "Упокой, господи!" ... Тоя таинствен припев за миг задавя сънливите и
усърдни молитви на отца Игнатия, който шепне с дебелите си устни:
- Господи помилуй, господи помилуй, гос... ми... гос ... ми ... луй ...
Монахът от време на време повишава гласа си и той се разлива по широката стая
като остър, каменен шепот, който пълзи из големите дъсчени долапи, удря се по
четирите стени, по пода, по прозорците и пада в мъждивото кандило, което трепти
и пращи.
Малкото тяло на стария отец Онуфрий, изгубено в широкото му расо, стой
неподвижно и стоварено върху стола като чувалче. Главата му виси над псалтира,
но устните му не мърдат и клепките на очите му са затворени.
Вятърът по-силно заудря на прозореца и тъжно запя в печката с някакви детски
гласове, далечни, като че ли от оня свят: "Упокой, господи!"
Отец Онуфрий вдигна стреснато глава, погледна отца Игнатия и попита:
- Кво каеш?
- Ти спиш ли? - изгледа го под вежди отец Игнатий.
- Стори ми се че ме извика - разтърка сънлива очите си Онуфрий.
- Викат те ония с рогата - сопна му се отец Игнатий и продължи да чете.
- Чети по-полека - забележи отец Онуфрий, като посочи с поглед болния.
Игнатий погледна строго и продължи да шепне.
Тагове от реферата: ирока, неподвижно, килия, Пелин, КИРИЛ, почернелия, ъмния, крева











