Братя

(Трансформиращ преразказ от името на Горан)

Скарах се с брат си Петко бащиното наследство.Всеки от нас искаше повече за себе си.Нагрубихме се с тежки думи, сбихме се така, че едва съседите ни раздели-ха.Когато почина, татко ни остави един черен кон, една сабя, която приличаше на змия усойница, един лък с кулчан стрели и два сиви сокола.Ето за това се сбихме.

Скара ни се дядо Пано, защото се бием за имането, а цветета на гроба на баща ни не било изсъхнало още.Каза ни, че той бил защитник на правдата и народа и не би искал да ни види как се караме.Добави още, че името, което ни е оставил, стру-

Вало повечеот тово, за което се караме, и да семахнем, докато не настане мир в сърцата ни.

Наведохме глави тогава ние и се засрамихме.Аз яхнах черния кон и тръгнах през нивите, а там ехтяха гласовете на жътварките, които събираха ръкойки жито.

Прекосих полето и навлязох в прохладвата и сенчеста дъбова гора.Спрях до едно кладенче и пуснах коня да пасе.Пих дълго студенатаи освежаваща вода.Едва тогава забелязах, че наблизо има пътечка, по което пълзеше малка мравка.Тя буташе огромно житено зърно, но то се заклещи и мравката се мъчеше да го извади, без да успее.Мравката го остави и отправи към близкия мравуняк.Не мина много време и тя се появи, но след нея идваше друга- нейната сестрица.Захванаха се двете и успяха да извадят зърното.Замислих се за дваматас брат ми.Прибрах се.

Изчаках го да се върне.Тогава той ми се извини и ми предложи да взема всич-

кото имане, което аз не исках вече.Тогава Петко ми целуна ръката за прошка, а аз го погалих по главата и му казах, че не искам имането и че предпочитам да живеем заезно, да делим всичко.

Оттогава насам заживяхме заедно в мир и разбирателство.