Христо Фотев

Бях на самия връх...

Бях на самия връх на мойта младост.

Бях див, несъразмерен и красив.

Обичах те без милост аз - със ярост -

и се учудвам, че останах жив.

Бях млад, красив и неправдоподобен.

Как падах аз над тъмния ти глас.

Виновен съм - от твоя скръбен спомен

не справедливост - милост искам аз.

И пак сънувам оня светъл хаос...

(Не подозирах, а съм бил щастлив.)

Обичах те без милост аз - със ярост.

И съжалявам, че останах жив.