БОЗАЙНИЦИ

Клас Бозайници, към който се отнасят 20 разреда и 4270 вида, заема особено място в животинското царство. Благодарение на белези, характерни само за тях, бозайниците се приспособили да живеят навсякъде на суша, в почва, вода, въздух. Срещат се както във влажни и горещи тропици, така и в студените Арктика и Антарктида, в знойни пустини и по високи планини.

Най-едрите от тях китовете, са обитатели на моретата и океаните. Само във водата може да живее гръбначно животно с размерите на синия кит дължина до 33 m и маса до 150 t; на сушата такова животно би загинало от собствената си тежест. Едни от най-дребните земеровките (от разред Насекомоядни бозайници), са дълги само 4 6 cm.

Външният вид, устройството на зъбите, крайниците и всички органи са в хармония с начина на хранене и движение на отделните видове. Има и важни общи белези на бозайниците, които дават основание те да се смятат за най-висш клас гръбначни, венец в еволюцията на животните. Първо, тези животни притежават високо развита нервна система и голям главен мозък, чиято предна част има кора със сиво вещество. В кората се извършват процеси, обуславящи сложно поведение и умствена дейност (към клас Бозайници принадлежи и единственото разумно същество човекът). При бозайниците много добре са развити сетивните органи за зрение, слух, обоняние и осезание. За ориентиране, за разпознаване на врага и търсене на храна някои видове използват и ехолокация (делфини, прилепи и др.). Второ, за разлика от останалите гръбначни животни бозайниците не снасят яйца или хайвер, а раждат малки