Ботевото богато и разнообразно наследство

Ботев оставя богато и разнообразно литературно наследство. Най-популярна е неговата поезия, част от която се е пяла под определени мелодии. Нея той издава през 1875 г. в книгата Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова /с изключение на Хайдути,Обесването на Васил Левски и сатиричните Защо не съм?, Послание на Св. Търновски и Епитафии/. Традиционно тази поезия се представя едновременно като новаторска и сътворена в народен дух. В противовес историческата поетика и текстологичната статистика показват недвусмислено, че в идейно-тематично, персонажно и структурно отношение стихотворенията се намират в утвърдените канони на българската възрожденска литература. Очерталият се конфликт между обективни дадености и интуитивен начин на възприемане изисква от анализатора да насочи усилията си към вникване в осъществените от поета-революционер художествено-естетически механизми. Те са изградени върху социално-исторически, политически и общокултурни съотнасяния между репертоарните единици и реалната действителност. Най-глобален характер имат трансформациите. Те разкриват напластяването на нови, често неподозирани, или считани за невъзможни в дотогавашната практика значения около даден речеви елемент. Нерядко се прекъсва автоматизирано възприеманата връзка между знак и означавано, за да се утвърди друга, да се разкрие нова асоциация. Започва се с преобръщане на конкретни литературни герои - социални типажи, техни постъпки, отделни прояви и междуличностни отношения, за да се стигне до смяна на съществуващите ценностни системи, обхващащи личното и националното битие изобщо. Голяма част от думите социални сигнали, изпълнили ежедневието на възрожденския българин, са превърнати в свое отрицание: от чорбаджия, имот, брат до народ, свяст, любов. Механизмът на семантичното пренасочване се осъществява в и посредством непрекъснато разширяващия се контекст на фразата, стиха, строфата, групата произведения, цялостното творчество и т.н. Открива се посока на лавиноподобно усложняване на възприемането, въвеждане на нови и нови характеристики, отношения, гледни точки.

Съпоставката между различни текстове най-ясно представя извършваните промени. Предходната на Хр. Ботев художествена, публицистична, документална и пр. практика използва естествено същите думи и изрази; нещо повече назовава по същия начин възрожденското социално пространство. Творецът Ботев обаче го пренарежда. В неговия свят чорбаджия се свързва с изедник, учител с дивак, имот със скот, народ със стадо Изразявайки собствената духовно-емоционална връзка с родината например, двама автори-съвременници със сходни /за момента/ мирогледни възгледи разкриват две съвършено различни /и дори противоположни/ смислови тенденции. Обичам те, мое мило Отечество! Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали и техните бистри и студени извори! Обичам те, мой мили крайо! Обичам те с всичката си душа и сърце, ако ти и да си обречен на тежки страдания и неволи! ще произнесе в известното лирическо отклонение Л.Каравелов /Българи от старо време/. За него България е гео-етнографска даденост, независимо от нравите и историческите условия. За Хр. Ботев страната е преди всичко социално пространство, установен обществен регламент и взаимоотношения. Ето защо неговите лирически изблици са насочени изцяло към духовното родство с хората на многострадална и непокорена България. Единственият осъществяван план на връзка между лирическия герой и страната се изчерпва от усещането за обща историческа и споделена социална съдба.

Твърде активна роля в трансформационните процеси играе авторовата позиция. Нейни основни прояви са изповедното начало, защитената собствена гледна точка, сатирично-изобличителната интерпретация. Всички образи, ситуации и лица, почерпани или свързани с църковно-религиозната традиция, се пре-обръщат : от свещеническата институция, задоволяваща собствените йерархични интереси до всемъдростите на битието /напр. Бой се от Бога, почитай царя!/. При това Хр.Ботев не изгражда познатия ренесансов пласт на хумористично-пародийното, а сътворява амбициозно мито-поетическите структури на една нова идеологема, възприел скокообразния път в развитието на обществото и насочен към национално освобождение и независимост, към организиране на социално справедлив ред. В творческия си акт Хр.Ботев е съперник на демиурга. Неслучайно той преповтаря чрез слово и дело основните ритуални действа по сътворението на битието, неговото осмисляне и направляване.За това свидетелстват многобройните изрази, формулирани идеи и жанрови форми, заимствани от християнската религия и трансформирани в съдържателно отношение в съответствие с авторовите възгледи: от И