Ботевите послания

Робството при Ботев е осакатяване, унижаване на човешкото достойнство, принизяване не само на материални и духовни ценности, но и на основни християнски постулати, а свободата е свръх ценност. Двете понятия са разгледани в универсален, общочовешки смисъл. Именно заради това идеите на поета надхвърлят границите на националното, за да се превърнат в един интернационален символ на борбата срещу подтисничеството. От неговата идеология блика възрожденски дух, но нея не я поддържат само българи, а и стотици други угнетени нации - македонци, сърби, поляци, руснаци и т.н. И именно това, че автора успява с малко на брой творби да опише, но и същевременно да заклейми робството, го издига в поет-идол на един нов свят.

Ботев декларира в своето творчество любовта към родинатаОтечество мило любя и свободата-Към брата си.Вярва, че журналистиката е и трябва да бъде активно пропагандно средство, оръжие за действие.Чрез фейлетоните разкрива тежкото положение на народа, равнодушието към неговата съдба, осмива продажността на журналистите, изобличава чорбаджиите.Изразява съпричастността към народното страдание.Показва виновниците за страданието и мъката на поробения народ смучат го наши и чужди гости,пот кървав, ръжда разяжда.

В стихотворението "На прощаване" са дадени двете визии - за юнашката смърт ("да търсят бяло ми месо по скалите; черни ми кърви в земята") и възможното победно завръщане ("Ако ли мале, майно льо жив и здрав стигна до село"). Това не е окончателно връщане, то е само минаване през село, отново на път, по вечния Ботев път към смъртта. Двете визии се сливат в една. Така се получава образа на Пътя ("Пътя е страшен, но славен"). Този път е очертан от конкретни и живописни детайли. В повечето стихотворения Пътя започва от "чужбината" , за да премине през "Тиха бяла Дунава" и се озове в родината (или по-скоро мястото на смъртта), към която е устремен изгнаникът, бунтовник.

За стихотворенията "Майце си", "Към брата си", "Елегия" и "Дялба" е характерна визията за духовно "израстване" на героя. В първото стихотворение Ботевият избраник е неуверен в себе си, в смисъла на живота и смъртта. Понятия като свобода, борба и смърт