Ботев и свободата

ЛИС

Увод: Силата и красотата на една поезия е в идейно-емоционалното й въздействие, в дълбочината на вложените в нея чувства, в обаятелните й образи и незабравими картини, във вечно актуалните проблеми, които разрешава. В Ботевата поезия се отразяват заветните му чувства,желания и стремежи за освобождение на поробеното отечество.Творбите му са наситени с безпределна любов към родината и вяра в правото на народа да извоюва своето избавление и да отхвърли бремето на чуждото владичество,притискащо векове наред изстрадалата българска земя.Поетът изпитва две основни,силно контрастни чувства-от една страна тъга и болка от робската участ на народа и човечеството,от друга оптимистичната вяра във възможния изход- чрез борба. Свободата е единственото условие за достоен човешки живот.

Теза: В Ботевата поезия свободата е личностен избор,постъпил първо във вътрешния интимен свят на човека.Да избереш себе си и своята същност чрез идеята за свобода е израз на ясно осъзната значимост на избора -себевричане,себеотричане и саможертва в името на народа.И най-ценните черти на българския национален характер като свободолюбие,всеотдайна преданост към майка и Родина,към любима и братя,са съсредоточени в образа на лирическия герой в поезията на Ботев.В сърцето му преливат обичта, страданието ,ненависта ,разочарованието, отчаянието,надеждата,вярата присъщи и изповядани от цял един народ. Свръхчовешката Ботева воля за борба овладява драматизма на всички тези силни и противоречиви чувства.. Признанието в любов пред родината за Ботев е изборът на нейната свобода,на нейното свободно бъдеще.За поета мисълта за свободното бъдеще на майка,либе и родина е въплъщение на вътрешните устои на свободната му личност.Образите им са символните знаци на индивидуалната лична човешка свобода,но и на националното свободно бъдеще на България.

Д-во: В Ботевите 1ви творбиМайце си,Към брата си и До моето първо либе се въвежда идеята за свободата като неосъзнато битие на човешкото съзнание.То не е вътрешно свободно и не избира личната свобода на човека.Самата мисъл за национална свобода е чужда за духовния свят на майка и любима.Те живеят далеч от обществените кипежи на времето,затворени в несвободата на личните си интимни преживявания.Затова и изповедите им напомнят интонациите на българската народна песен.Тя създава елегичното настроение в Ботевите диалози с майка,либе,братя и родина,които са изповеди на скръбната му.

Ботев изповядва личните мотиви за задълбочаващата се родова вина,че той-свободният духом-остава неразбран.Чужд е ня майка,либе,мили другари и родина с желанието да бъде свободен,да дари със свобода и тях.Осъзнава