ЕЛЕГИЯ

ЖАНРОВА ХАРАКТЕРИСТИКА: Елегия /от гр. Еlegia жалба/ - лир. вид, изграден върху трагични преживявания /дълбока скръб, печал, отчаяние, безнадеждност/. Чувството в елегията е резултат от изразен или долавящ се конфликт, което определя вътрешния драматизъм в елегията.

КАК СТИХОТВОРЕНИЕТО НА БОТЕВ ЕЛЕГИЯ РЕАЛИЗИРА ТОЗИ ЖАНРОВ МОДЕЛ:

1. Две са противоположните сили в творбата народът и рояк скотове те са настръхнали една срещу друга, но трагичното не идва от развръзката /както е при драмата и епоса/, а в преживяванията на лирическия герой.

2. Ето защо елегията е винаги трагически монолог, в който има развитие на чувството, обосновано от елемент на размисъл.

КАК СЕ РАЗВИВА ЧУВСТВОТО:

1. Началното реторично обръщение /Кажи ми, кажи, бедний народе/ е израз на болка и печал.

2. Под впечатление от робската действителност /глухо и страшно гърмят окови/ се превръща в душевен потрес, достигайки до ужас.

3. Финалът /елегическата развръзка/ преминава в трагическа ирония /броиме времеброим и с вяра в туй скотско племе чакаме и ний ред за свобода/.

ИНТЕРПРЕТАЦИЯ НА МОТИВА ЗА МЪЛЧАНИЕТО НА НАРОДА:

1. Стилистично-експресивната роля на реторическите въпроси не предполага отговор, което само по себе си подготвя отсъствието на глас, което изразява крайна слабост.

2. Ботев експресивно разкрива болезненото безсилие на народа, като противопоставя АЗ ТОЙ /народа/, като трансформира АЗ в НИЕ.

А/ АЗ-ът вижда лицата на злото, но като че ли вижда себе си извън народа дистанцията не означава отчуждение, а по-скоро прозиране на това, че светът е невъзможен, абсурден.

Б/ ТОЙ/народът/ е представен като страдалец, но той е и част от едно разслоено общество, което поетът осъжда, търсейки актуална характеристика. За да се подсили представата за мълчаливото страдание на народа, поетът използва активното въздействие на естетиката на грозното. Четвъртата строфа рисува преднамерено търсената гробищна картина - властващото мъртвило е художествен аналог на робството. Детайлите / надгробен камък, умъртвено живо месо, разядени кости, студенокръвно влечуго, поглъщащо невинната си жертва / са елементи на една картина, вдъхваща ужас, но и отвращение.Цялостното внушение се подсилва от известния звукопис учестената употреба на р,л и жужащите ж,з. Страданието на народа е споделено и интимно изживяно. Метафората рабска люлка е една от най-ефектните езикови фигури на Ботев, изразяваща покорство и робство. А в традициите на възрожденската поетика Б. представя робството като смърт / метафорична характеристика на робството е и сънят при Д.Чинтулов от сън дълбок се събуди!/. Другата, противоположната идея, която се съдържа в тази метафора и която е защитена в поантата, е идеята за лишения от ориентири и етичен смисъл живот човек, превърнал спокойното съществуване в най-значима ценност.

В/ НИЕ събрана е цялата неизпълнена отговорност и дълг към родовия свят. Поантата представя саркастичната позиция на Аз-а, градирана до най-високата си степен:чакаме и ний ред за свобода вцепенение, пасивност, безмълвие.

КОЙ Е ПОТИСНИКЪТ, КАК Е ПРЕДСТАВЕН И ХАРАКТЕРИЗИРАН:

1. Определени са обществените групи, носители на деспотична политическа система: чорбаджии, духовенство, продажна интелигенция представени посредством емблематичен външен облик / последния стих на 3. строфа/.

2. Потисникът е характеризиран метафорично чрез рояк скотове и слепци с очи.Скотът е Ботевият знак за етично отрицание, метафора на човекоподобно същество, гротескова фигура на не човек, в която се обединяват мъчителят, измамникът, пасивният; послушните, примирените, тесногръдите. Метафората обобщава и Ботевата представа за живот без идеали, без гражданска съвест.

КАК МОГАТ ДА СЕ ТЪЛКУВАТ БИБЛЕЙСКАТА ЛЕКСИКА И МОТИВИ:

1. Този смислов пласт има двояка роля: