БОТАНИКА

От дълбока древност, като събирал, а по-късно и като отглеждал растения, човекът се запознавал с техните полезни или вредни свойства. При разкопки археолози намерили от времето на палеолита семена от различни житни растения, мак, грах и мн. др. Учените в древна Гърция започнали да описват растения и да съставят списъци. Така се появила ботаниката наука за растенията (от гр. ,,ботане" растение), която е един от основните клонове на биологичните науки.

Древногръцкият учен Теофраст (372 287 г. пр н.е.) е основателят, бащата на ботаниката. За развитието на тази наука са допринесли много учени от различни страни. Бележити български ботаници са Стефан Георгиев, Стефан Петков, Николай Стоянов, Никола Арнаудов, Сава Казанджиев (1877 1901), Петър Козаров (1873 - 1957), Иван Урумов (1856 1937), Божимир Давидов (1870 - 1927), Тодор Николов (1875 - 1923), Борис Стефанов (1894 1979), Борис Ахтаров (1885 - 1959), Даки Йорданов (1893 -1978), Михаил Христов (1895 - 1960), Кирил Попов (1907 - 1970) и др.

Днес ботаниката има много раздели, които изучават различни страни от живота на растенията. Систематиката на растенията напр. описва и класифицира разнообразието от растения, еволюцията на растителния свят. Палеоботаниката изучава растенията от минали геологични периоди. Морфологията на растенията се занимава с формата, общото устройство на растенията и техните органи, а анатомията на растенията със строежа им. Цитологията на растенията разкрива устройството и процесите в различните видове растителни клетки. Екологията на растенията разглежда взаимоотношенията между растенията и заобикалящата ги природа климат, почва, релеф, животни и др. Животът на растителните съобщества гори, ливади и др., е предмет на фитоценологията. Растителната география (фитогеографията) се занимава със закономерностите в разпространяването на растенията върху земното кълбо. Физиологията на растенията разглежда функциите на органите на растенията, като заедно с биохимията изучава процесите, които протичат в тях, и установява техния механизъм. Генетиката на растенията разкрива закономерностите в предаването на белезите от едно в друго поколение, изучава изменчивостта. По този начин човекът може целенасочено да изменя растенията в полезна за него насока.

Без ботаническите науки не е възможно да се изучава растителната покривка на пасищата, ливадите и горите с цел да се повиши тяхната продуктивност, за опазването и правилното им използване.

Ботаниката е тясно свързана с други науки, а също и с практиката. С помощта на растения индикатори (Биоиндикатори) напр. се търсят полезни изкопаеми, оценяват се качествата на води. Постоянно се откриват нови растения, които се използват за лечебни цели, за храна и фураж, за украса и др. Ботаниката има важно значение при решаването на въпроси за опазване на природата и е основа на растениевъдството, лесовъдството, фармакогнозията.