Христо Смирненски

Босоногите деца

Привечер е. Бавно, дебнешком сякаш, се спускат лилави сенки над града.

Огромният слънчев кръг догаря в потоци злато и алена кръв. Като мъртва сива

змия лежи шосето сред стихнали поля. И ето босоногите. Три, четири, шест.

Впрегнати в мънички колички, натоварени с дърва и съчки, те опъваха мускулите

на своите млади тела. Фуражка с отпрани козирка, черни кръпки на сивите

панталони, а жилите им изпънати като корабни въжета. Пот струят челата. А

градът е тъй далече. Малки роби, впрегнати в ярема на своята беднота, деца, в

чиито очи гори тихата скръб на старци. Далече е градът! Далече. Край вас ще

отминат още много доволници, край вас ще профучат автомобилите на тези, които

нивга в живота си не са пили горчивата чаша на мизерията - те, зарад които е

вашата мъка.

Какво знаят те? В ресторантите на Чамкория свирят оркестрите, във вилите е тъй

уютно и безгрижно. Черната сянка на глада не протяга там ръце. Не сплита

лепкавите мрежи Грижата. Какво знаят те?

- Мамо, защо са се впрегнали тези деца? - пита невръстният доволник от

автомобила.

- Носят дърва за зимата.

- А не им ли тежи?

- Не, маминото, те са свикнали.

Босоногите спират с тежка въздишка, стрелват искрящ омраза поглед и пак

повличат количките си. Трият с ръка изпотени чела, изпъват жилите на

почернелите си вратове и пристъпят. Облаци прах ги заливат, прах, сив и задушен

като живота. А върху втората количка отгоре на дървата седи малка помагачка -

синеоко сестриче. Кръв, тъмночервена ивица кръв, е засъхнала по крачето му. Но

то поглежда небето, поглежда полето и се усмихва. Кому се усмихваш, малка

златокоса робиньо? На мъката?...

На своята белоснежна детска душа се усмихваш ти. Твоята младост гледа с меки,

кадифени очи. Но утре? Утре сивият поток на живота ще повлече и твоята младост,

и твоята усмивка. И повлякла количката, изпотена, изпрашена, видяла тук черна

мъка, там празнота и вечно охолство, ти не се усмихваш вече. По детското чело

ще легнат сенки, влажните очи ще заискрят омраза и редом със своите одрипани

братя ти ще свиеш своите малки, черни, изподраскани юмручета: