Боровското съкровище

Съкровището от Борово- общи сведения

Открито е през есента на 1974г. при оран край Борово в Русенска област. Състои се от пет съда изработени от масивно сребро- каничка ритон, три ритона и купа. Съдовете са изработка на гръцки майстори с изключение на купата, която е дело на месното занаятчийство. От надписите върху два от ритоните и каничката, които се превеждат като Котис от Беос може да се предположи, че това са царски дарове към местния гетски владетел Котела или местно светилище. Според Тотко Стоянов в контекста на иконографските и стилови белези каната- ритон би могла да се датира между самия край на V и началните десетилетия на IVв.пр.Хр.¹ С термина съкровище се обозначава находка извън контекста на археологически разкопки, погребения или селища. Те са предимно случайни и причините за тяхното заравяне в земята все още на са изяснени напълно. Според някои учени те са заравяни вследствие на бягство, но според други в това би могло да се търси и ритуален смисъл. Интересни са интерпретациите на Иван Маразов във връзка с укриването на съкровищата. Използвайки легендата за Траян, който търсил съкровищата на дакския владетел Децебал, укрити в коритото на реката Саргетия той се опитва да обърне внимание върху обстоятелството на намиране на Рогозенското съкровище, което е открито на брега на поток. Пак според него изхождайки от митологична гледна точка укритото съкровище е заровено, но с цел да бъде намерено, и то не от кой да е, а от човекът, който притежава качествата да стане цар². Тотко Стоянов дава и друга възможна хипотеза свързана с Боровското съкровище. Според него причините за неговото заравяне могат да се търсят в опустошителното земетресение в Добруджа причинило разрушаването на гетската столица Хелис. Може би това е акт на омилостивяване на земата.³

Общи сведения за ритоните