Една от емблематичните творби на Борис Пастернак е романът Доктор Живаго. Езикът в творбата изглежда традиционен, утвърден, верен на руската класическа проза от XX век. Близостта на романа, на родения в Москва писател, в някои от елементите му до класическата форма на романа ни кара постоянно да се връщаме към първичните романни схеми, да търсим директни оценки на събитията, конкретното прозаично, а не поетичното отношение към действителността, зад описанието на тегобата да виждаме порицание, на онова, което я е предизвикало.

Героят Юрий Андреевич Живаго е именно този лирически герой на Пастернак, който и в прозата си остава лирик. Чувствителността и идеализмът на Живаго, граничат с мистицизма. Разсейва се от красотата на ледените кристали по стъклото на прозореца. В медицинското училище един от професорите му напомня, че бактерията може и да изглежда красива, когато се гледа под микроскоп, но в живота върши ужасни неща на хората.

Идеализмът му ярко контрастира на ужасите на Руската революция. Става свидетел на канибализъм, осакатяване, вижда как млад мъж е застрелян, защото желае да види своето семейство. Лара любовта на живота му е отнета от него.

Образът на Живаго изглежда безцветен и неизразителен, стихотворенията, приложени към романа, неоправдана добавка.

Самата творба се смята за автобиография на авторът Борис Леонидович Пастернак. В книгата липсват каквито и да било външни факти, отговарящи с реалния живот на руския евреин. Пастернак използва Живаго, за да си измисли живот, който му помага да се представи на