Борбата в Христа

в днешното време на отстъпление

Йеромонах Филотей Григориатис

Манастир "Св. Георги Зограф", Света Гора, Атон

Съдържание:

• ПРЕДГОВОР

• ПРЕДГОВОР ОТ АВТОРА

• 1. БОЖИЯТА ЛЮБОВ И НАШИЯТ СВОБОДЕН ИЗБОР

• 2. ФАЛШИВАТА МАСКА НА СВЕТА

• 3. НАШЕТО СМИРЕНО ЛИЧНО СВИДЕТЕЛСТВО И СВИДЕТЕЛСТВОТО НА СВЕТИИТЕ

• 4. СВЯТАТА БОРБА НА ХРИСТИЯНИТЕ, КОЯТО ГИ ОЧИСТВА И СЪЕДИНЯВА С БОГА

• 5. НАШАТА ИСКРЕНА МОЛИТВА КЪМ БОГА

• 6. ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Преводът се издава с благословението на архимандрит Георги, игумен на св. обител Григориу, Света Гора

ПРЕДГОВОР

Като отдаваме благодарност на нашия Бог, на Пресветата Троица, ние отпечатваме настоящата работа на брата от нашия св. манастир Григориу, йеромонах Филотей, с надеждата, че тя ще даде духовна утеха на благословените души на читателите.

Според него, един скромен светогорски монах трябва да изложи своите съкровени мисли смирено, просто, с чисто сърце.

Монахът, който в послушание рисува икона, подписва своята работа с думите: от недостойната ръка, защото чувства, че действа не той като отделна личност, а неговото братство в Христа и Светата Църква.

Същото чувства и монахът, който в послушание пише текст или песнопение, или върши своята всекидневна работа.

Работата на монаха не е да поучава, а да бъде поучаван. Поучаването на другите принадлежи на епископите и свещениците.

Така монахът, когато бива запитан, дава своя съвет, но не като учител, а като брат в Христа.

Неговото слово, устно или писмено, има стойност само когато свидетелства за истинния живот, за живота на светиите.

В този смисъл смиреният монах е винаги художник, zographos, което означава човек, който описва живота. Той описва живота на Христа и на Неговите светии.

Онези, които са били на Света Гора, са имали възможност да слушат простите думи на монасите, които са вкусили живота в Бога и са придобили истинно знание за Него, и това е изпълнило душите им с мир.

Ние не мислим, че сме достойни да свидетелстваме за Светите наши отци.

Ние говорим не като такива, които мислят за себе си по-високо, отколкото трябва да мислят (Рим. 12:3), но може би като безумни (2 Кор. 11:23).

Говорим, подтикнати от любов и болка за страдащите братя в света, и преди всичко за младите.

Ето защо нека ни бъде простено.

Манастир Григориу, Света Гора

15 юли 1995

Игумен на манастира Григориу, Света Гора

Архимандрит Георги

ПРЕДГОВОР OT AВТОРА

Монахът, който се бори да угоди на Христа, отбягва да говори за това. Безмълвието и желанието да скрие своите преживявания от света го укрепяват в тази борба. Той се стреми към скрития, мистичен живот в Христа, и така успява да се наслади на общението с Бога.

Той се наслаждава на небесните дарове, които получава още тук, на земята, и чувства, че с него се случва нещо твърде необикновено, нещо толкова удивително, че ако поиска да го изрази с думи, едва ли би му се удало, защото и най-доброто описание не би могло да се сравни с истинското преживяване. Ето защо монахът се стреми да го скрие.

Но това преживяване е толкова силно, че често той не е в състояние да го изрази. То се поражда от само себе си и монахът, без самият той да иска, го разкрива пред другите непреднамерено и просто, без съзнателно да дава външен израз на ставащото в душата му.