Борбата на Хамлет между синовният дълг и повелята на волята.

(Литературно Интерпретативно Съчинение)

Западно-европейският ренесанс бележи в своето развитие два периода - първият - период на светли надежди, на раждане и утвърждаване на хуманистичния идеал, на вяра в човека и неговите качества и възможности да преобрази и хармонизира света, и втория, наречен сполучлив, криза на хуманизма, характеризиращ се с разочарование и обезверяване на светлите умове, с липсата на перспектива за установяване на ред, хармония и висока нравственост. Човекът на късният ренесанс вече се превръща в духовно богата личност, но вече осъзнаващ несъвършенството на собственият си живот. Това, което се разжда от тази песимистична епоха е трагедията на Шекспир - Хамлет.Тя се изявява като художествена реализация на трагичният сблъсък между ренесансовият идеализъм и обективната реалност.

Трагизмът на главния герой, се поражда най-вече от жестокия сблъсък между ренесансовия идеал, чиито носител е той, и реалната действителност, в която попада при завръщането си в Дания. Хамлет е типичният ренесансов герой мислител и интелектуалец, но както всеки друг ренесансов човек в живота му пресъства и драма, която го представя пред избор. Да изпълни синовният си дълг чрез убийство, нещо което е част от отминалото вече Средновековие, или да се отдаде на сърцето си. Това поставя душата му в борба между възгледите му и дълга. Героят избира да действа според свободната си воля, като изоблечава публично Клавдии и показва истинската му същност и по този начин той изпълнява и синовният си дълг.

Хамлет се представя в едноименната Шекспирова трагедия като типичният ренесансов хуманист и идеалист. Неговата престава за човека и света го показват не само като обикновен човек, но и като нещо повече.

Да бъдеш или не - туй е въпросът.

Дали е по-достойно за душата

да понесеш камшиците, стрелите

на бясната съдба, или да се

опълчиш сам срещу море от мъки

и да им туриш край?

Така започва прочутият Хамлетови монолог и той е най-дискутираният от литературните критици на художествен текст в западноевропейската