БОРБА

от Христо Ботев

Борба на Христо Ботев поставя и осмисля робството и свободата не само в контекста на националната съдба, но и в контекста на хилядолетната история на човечеството. Заглавието е насочено към борбата в най-широк аспект. Поемата съдържа елементи от различни жанрове; има мотиви от елегията, пародията и сатирата.

В Борба Ботевият гняв се излива не срещу тиранина поробител, а срещу продажната интелигенция, срещу вътрешните врагове на народа чорбаджии, духовенство, учители всички онези, които използват робството за свои користни цели. Така се е стигнало до парадоксалната ситуация, в която свестните у нас се считат за луди. Оттук идва съзнанието за безпътицата и хаоса, в които е поподнал лирическият герой, за размитите граници между доброто и злото, свободата и робството, противоречивият мотив за язвената младост. Стихотворението не е разделено на строфи и звучи като единен поток на съзнанието. То потапя читателя в дълбоката драматичност на изживяванията, в в гнева и болката на поета, които произтичат от съзнанието за средата, в която живее, за мъртвешкия сън, в който е изпаднало отечеството. Към това се прибавят наслоенията от миналото, натрупани в злобната историческа памет.

Ботев откроява ясно виновниците за робското положение на народа богатите, които трупат своето състояние чрез измама и лицемерие, черквата, превърнала се в инструмент на потисничството, духовенството, наречено от поета стадо от вълци в овчи кожи, продажните вестникари и учители. Поетът търси корените на робството в далечен истрически план, пренася своите разсъждения на общоисторическа и общокултурна основа. Така творбата придобива философско звучене. Мъдрият библейски цар Соломон е развенчан като тиран развратен, а а неговите притчи са свездени да свещена глупост. Главната причина за робството се корени в религията и в житейската философия на примирението, която тя проповява. Ботев внушава идеята, че през всички времена и епохи е имало борци за свобода, но те са умирали неразбрани. Разумът и съвестта в историята са били потискани. Светът е привикнал да гледа на тиранията и злото като на естествен елемент от битието.

Картината на настоящето е трагична ценностите са преобърнати. На преден план излиза материалното мерило за успеха в обществото. Тези, които управляват обществото са чорбаджиите, духовниците и продажната интелигенция. Чорбаджиите управляват чрез богатство, спечелено на гърба на другите. Освен тях грабят и кърджалиите и по този начин се нареждат до поробителите. Духовенството от своя страна използва Бог и вярата, за да ограбва народа. Тези мотиви от робския свят показват отнемането на най-съкровените екзистенциални опори на човека:

...в гърди ни любов, ни капка вяра,

нито надежда от сън мъртвешки

да можеш свестен човек събуди!

Сън мъртвешки е ярък метафоричен образ на апатията и бездействието, на малодушната пасивност на роба. Тази метафора разширява пространството и обглежда битието на народа ни. Изконни нравствени категории са парадоксално преобърнати, за да очертаят контурите на един лъжовен свят, тачещ крадците и безчестните тирани и етикетиращ като луди онези, които са запазили сетивата си за истината, честта и достойнството. Така, без да се усъмни (Богат е, казва, пък не го пита), робското племе приема лъжата и лековерно й се подчинява. С душевна ограниченост и