БОРБА"

Стихотворението Борба на Христо Ботев издава неговото вечно търсене на политическа свобода и независимост, едно непрестанно осмисляне на морала на българското общество и ценностна система. В произведението е заложена темата за народната свобода.

Констатацията: Свестните у нас считат за луди!" е вик, неудържим протест срещу нравствени деформации в българското общество. Интонациите, които носи са силни, категорични, нетърпящи възражение, изпълнени едновременно с гняв и болка.

Елегизмът в Борба" характеризира още първите печатани стихотворения на Ботев: Майце си", Към брата си", До моето първо либе". Общите мотиви в тях: за страданието, за тревогите и за недоволството намират израз в мислите за нежелана самотност и за нечуваемостта, за осланена младост и загубата на трите нравствени опори в живота на човека - вярата, надеждата и любовта:

В тъги, в неволи младост минува,

кръвта се ядно в жили вълнува,

погледът мрачен, умът не види

добро ли, зло ли насреща иде...

Неприемливо за младостта и драматично несъвместимо с нея е тя да преминава в тъги, в неволи", младият човек да се чувства безсилен пред злото, да живее без ясна лична и обществено-нравствена перспектива.

Наличието на вътрешна напрегнатост се изявява в метафоричния израз кръвта се ядно в жили вълнува".

На душа лежат спомени тежки,

злобна ги памет често повтаря,

в гърди ни любов, ни капка вяра,

нито надежда от сън мъртвешки

да можеш свестен човек събуди!

Сгъстено и лаконично изразени, мислите на героя чертаят облика не само на личностното си настояще, но и на