Боян Пенев - летопис за живота и творчеството му

Боян Пенев принадлежи към второто поколение наши учени след Освобождението. То продължава делото на своите предходници и учители и е стимулирано от голямата амбиция да синхронизира развитието на българската наука с тенденциите на съвременното европейско научно знание.

Нашата литературоведска мисъл от края на 19 и началото на 20 в. е представена от изтъкнати учени като Ив. Д. Шишманов, М. Арнаудов, критици като д-р Кръстев. Боян Пенев е един от най-сериозните изследователи на историята на българската литература, той е и отличен познавач на славянските литератури, блестящ и взискателен литературен критик, продължител на делото на д.р К.Кръстев.

Личността на Боян Пенев се откроява в интелектуалните кръгове от този период със своята изключителна колоритност и своебразност.Той впечатлява не само с рядката си творческа активност в краткия си житейски път, но с качества, които са присъщи единствено на "духовният аристократ". Своето есе "Интелектуалецът и другият", гениалният Хосе Ортега - и - Гасет започва с думите: "Интелектуалецът за когото става дума не е нито "писателят", нито "ученият", нито "професорът", нито "философът".Това са все наименования на професии и занятия... социални роли на индивида, които не гарантират... интелектуалното призвание у самия човек... Човек не е интелектуалец за другите... Човек е интелектуалец за себе си, въпреки себе си, против себе си, неизбежно". Много малко са хората, които без съмнение и напълно основателно бихме определили като интелектуалци в пълния смисъл на думата. Без ни най - малко преувеличение и надценяване, Боян Пенев е сред малцината, за които истинската съдба е тази.

Да се даде схематична характеристика за него и делото му, е абсурдно. Достъпът до неговия личен архив, спомените на негови съвременници и други документални източници, ми даде невероятния шанс да се докосна до неговата истинска същност ( не само като учен, но и като човек с богата и разностранна нагаласа към света, хората, изкуството ). Изумително е, че за толкова кратко време, той създава толкова много. Имам предвид не само трудовете и разработките му като литературен историк и критик, не само публикациите в печата и лекциите в Университета. Също толкова впечатляващи са миниатюрната скица в някои от личните му бележници или нарисувания с окото на истински художник изглед от Женевското езеро. Спомените на негови съвременници са неизчерпаем извор, от който черпим автентични наблюдения за личността, учения, музиканта, художника, приятеля Боян Пенев. Толкова разностранни интереси, нагласи, противоречиви чувства се таят у човека "с тънки благородни черти, с пламенен поглед". За него д -р Спиридон Казанджиев пише в спомените си "Ще се види в каква широка амплитуда - от детски наивното, до трагично безизходното съзнание се движи неговата душа и възможността поради това да прозре най - противоположни светове и да се докосне до най -дълбоки тайни". В действителност , той притежава силната емоционалност и изострено до болезненост чувство за честност и свобода - качества, присъщи единствено на истинския талант. Някои го определят като надменен и недостъпен, но в същото време той притежава неподправено чувство за хумор, превръщащо го в център на приятелските събирания. Неговата творческа фантазия с неумолима, естествена сила се превръща в "игра на духа".