БОЛНА И ЗДРАВА МИСТИКА
| Религия | 2009-12-04 | 140 сваляния |
БОЛНА И ЗДРАВА МИСТИКА
Архимандрит Серафим (Алексиев)
КРАТЪК ЖИВОТОПИС НА АРХИМАНДРИТ СЕРАФИМ (АЛЕКСИЕВ)
|
| Архимандрит Серафим (в света Стоян Георгиев Алексиев) е роден на 25 февруари/9 март 1912 г. в Горно Броди Серско (Македония) като най-малък син в многочленно семейство на бедни благочестиви родители. Баща му Георги Алексиев се занимавал с камбанолеярство занаят, който той завещал на двамата си старши синове Димитър и Атанас. Младшият син Стоян се отличавал с будно църковно съзнание и дълбока православна вяра. Подир преселването на семейството в София (вследствие Балканската и Междусъюзническата войни), той постъпва в Софийската Духовна семинария, която завършва с отличен успех. В 1934 г. е изпратен да учи в старокатолически богословски факултет в Берн (Швейцария), където получава научната степен доктор на богословието, защищавайки дисертация на тема: Смисълът на изискванията на Иисуса Христа в проповедта на планината (173 стр.), напечатана на немски език в София през 1938 г. След завръщането си в България той бива назначен за преподавател в Пловдивската, а по-късно и в Софийската Духовна семинария. Тук на 3 февруари 1940 г. приема монашество с името Серафим, в чест на преп. Серафим Саровски, когото той дълбоко почиташе през целия си живот и на когото посвети по-късно една от любимите книги на българските православни читатели Св. Серафим Саровски (1957 г.), многократно преиздавана у нас. |
Преломен момент в живота на младия монах е сближаването му с пребиваващия в България руски архиепископ Серафим Соболев (1950 г.). От него той възприема живото чувство за православна вяра и тънък усет за духовен живот, които той впоследствие сам преподаваше на многобройните си духовни чеда.
На Благовещение 1943 г. той бе ръкоположен за йеромонах и започва своята душеполезна пастирска дейност на самоотвержен изповедник, която продължи в течение на почти половин век.
След двугодишно служение като протосингел при Сливенската митрополия, о. Серафим бива възведен в сан архимандрит през януари 1947 г. и преместен на длъжността началник културно-просветния отдел при Св.Синод в София. В това тежко за Църквата време архимандрит Серафим неведнъж доблестно защищаваше Православната вяра. На новата длъжност той разви неуморна дейност като организатор на пастирски инструктивни курсове за свещениците, като вдъхновен проповедник, в своите беседи, които редовно изнасяше и като автор на множество статии и по-обширни трудове, най-важните от които са Нашата вяра (катехизис), Нашата надежда (Беседи върху Блаженствата) и Нашата любов (беседи върху десетте Божии заповеди), както и брошури на духовно-нравствени теми: Гордост и смирение, Вражда и помирение, Смисълът на страданията, Самозваните съдници, Болна и здрава мистика, Забравеното лекарство и др. Архимандрит Серафим притежаваше също така рядък поетически дар, който се изрази в множество стихотворения и поеми, поместени в църковни издания, както и в две стихосбирки: Прозрения и Песни за живота и смъртта. Цялото това издадено и неиздадено духовно творчество очаква тепърва да бъде изследвано и оценено.
През 1960 г. архимандрит Серафим бе назначен за преподавател при катедрата по догматическо богословие в Духовната академия Св. Климент Охридски София и наскоро бе утвърден като доцент с хабилитационния си труд, критикуващ римокатолическия догмат за непорочното зачатие на Пресвета Богородица. Като доцент той публикува през периода (1963-1969 г.) в Годишника на Духовната академия редица богословски студии, между които: Два крайни възгледа на западните вероизповедания относно Пресв. Богородица, Състоянието на човека до и след грехопадението от православно, римо-католическо и протестантско гледище, Изкуплението като дело на Божията любов и Божията правда, Франц фон Бадер един римокатолически философ и богослов в търсеж на Православието и неговата съборност, Богомилската ерес от гледище на православните догматически устои на презвитер Козма и на православната догматика изобщо, Църковно-мисионерското дело на Константин Философ св. Кирил (неиздадена).
След 10-годишна преподавателска дейност в Духовната академия архимандрит Серафим бе принуден да се оттегли от нея през 1969 г. като идеологически несъгласен с въвеждането на новия календарен стил в Българската Православна Църква и изобщо к икуменическата насока на църковната политика у нас следствие на членуването на БПЦ в Световния съвет на църквите.
Извън Академията о. Серафим продължи своята многополезна творческа дейност. През следващите години той написа поредица книги с идеологическо и духовно-нравствено съдържание. Най-важните от тях са: Православният възглед върху стария и новия стил на календара (1972), Нашата молитва, Молитвата на св. Ефрем Сирин в светлината на светоотеческото учение, Живот след живота,
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
Тагове от реферата: ексиев, сераим, стика, архимандрит, отопи
