БОЛКАТА НА ДРУГИЯ

Животът е низ от радост и страдание. Редуват се болка и мъка с щастливи и безметежни дни. Всеки познава болката от ранна възраст. Тя се явява като рана на коляното, като обида от приятел при несполука в играта, като неосъществена мечта.Трудно преживяваме своите страдания, но правят ли ни те по-разбиращи чуждата мъка. Би трябвало преживяното да ни направи не само по-силни, но и състрадателни. Не е достатъчно да се ограничим в собствените си чувства. Всеки човек е една вселена. Колкото повече хора опознаваме, толкова по-богата представа за света добиваме. Докосвайки се до страданието на другия, проявявайки разбиране към него, ние ще се обогатим емоционално, ще опознаем по-добре хората и ще открием своето място сред тях.

Лесно откриваме и окачествяваме човешките прояви във филми и художествени произведения. Там всичко е ясно. Анализираме, отричаме злото, отхвърляме подлостта, която причинява другиму страдание. Много примери ни предлагат класиците на словото. В разказа на Йовков По жицата Моканина проявява състрадание към мъката на Нонка и семейството й. Съдбата на Гунчо, смъртта на децата му, младостта на Нонка и болестта й карат овчаря да страда заедно с тях. До края на срещата им добруджанецът приема болката на другоселците като своя. Бедният селянин разбира своите събратя по участ.

Лирическата поема Зимни вечери на Христо Смирненски е израз на съпричастието на поета към бедните и страдащи хора. Неговите наблюдения от живота в бедния работнически квартал създават ярки поетични образи и впечатление за активната позиция на автора към социалното зло. За съжаление посоките, от които може да дойде страданието, са много. Лошото идва бързо, но бавно си отива и оставя дълбоки следи, казват възрастните и препатили хора.

Животът предлага много примери за човешко страдание. Непрекъснато има съобщения за помощ, от която се нуждаят хора от различна възраст. Това е също изпитание за нашето желание да бъдем полезни. Инициативата Българската Коледа дава възможност да изразим своето съпричастие към болката на другите. Направеното със събраните пари за болните ни кара да се чувстваме полезни и усещаме силата на доброто у нас.

Нещастието може да бъде причинено не само от физическа болка, но и от нелепа случайност, от незаслужени обвинения и др. Осем години в либийския затвор страдат нашите медици. В началото са се чувствали сами, без подкрепа, но в последно време по всякакъв начин показваме своята съпричастност. В желанието си да направим нещо за свободата им, проявяваме единство, защото вярваме на своите сънародници. Уверени сме в тяхната добросъвестност. Разбирането, което проявяваме, засилва надеждата им. То е полезно, както на лишените от свобода, така и на нас, свободните, защото разкрива собствените ни достойнства.

Да се докоснем до болката на другия, това означава да опознаем не само хората около себе си, но и самите себе си. Недокоснатият от мъката на другия е от хората, но които не можем да разчитаме.Чуждата болка е изпитание за всички ни, защото е човешко страдание, което проверява човечността ни.