В Декамерон Бокачо открива реалните стойности на грозното и прекрасното в общественото битие тогава и сега , което предопределя доброто и злото в човека и разкрива най неприлични случки в своите 10 разказа чрез най деликатния и неусетен начин за читателя. Бокачовото слово независимо какво съдържа е винаги прилично и в крак с нравствените норми без да поражда неудобни чувства в читателите си дори изтъквайки неудобни за човекът тогава теми.

В бокачовия декамерон 10 млади и начетни личности организират малко скривалище от околония мрак и смъртта която се носи навсякъде, образувайки малко общество в близка вила извън града където прекарват десет дни в разкази и развлечения. Мисълта за смъртта, неизбежна в дадените обстоятелства- чумната епидемия в града, провокира максимална искреност в откровения разказ на младежите. Те сякаш се наслаждават на последните мигове от живота си. Любуват се на неговите радости, говорят открито за скритите му наслаждения.

Дори най неприличните разкази прилягат дори на мадите дами когато словото е подбрано и деликатно и точно такова е то в Бокачовия Декамерон. В голяма част от разказите на младите се открива идеята за любовта а най вече прави впечатление изкривенат аидея за любовта в разказа на ден ... .

Както любовта е неотменно право на всеки човек така и за всеки човек е задължение да я открие сам. Това и се опитва да ни покаже Бокачо разказвайки ни новела 10. Маркиз Глаутиери намира своята жена сред много други селянки- жена с бедно потелко и напълно недостойна за висшата му титла, жена послужила му тогава само за да угоди на настойчивите си васали. Но приказно с течение на времето тази жена се самодоказва и показва на маркиза както и на всички други че външността е само маска пред вътрешните чувства на човек. Че няма значение как изглеждаш а най важно е как се чувстваш и че външните благодати не робуват на вътрешните. С приказната си стоичност бедната девойка устоява на всички изпитания на маркиза запазва хладнокръвие при най тежките ситуаций и печели любовта му безвъзвратно.

С изкривената си представа за любов маркизът поставя обичната си жена през множество изпитания за да докаже на себе си и на останалите нещо което той трудно би могъл да приеме че дори най бедната и мизерна девойка може да притежава много повече от най богатата маркиза на света. Глаутиери постъпва крайно разумно избирайки бъдещата си жена без дори да го осъзнава.

Отнемайки и най скъпото децата, честта, всичко което той и е дал с годините, Глаутиери се опитва да се увери с достойнствата на жена си и не само той но и народа остават крайно изненадани от стоичността и и умението и да оцелява духовно дори при най тежките условия.

Любовта в новелата е главно представена под формата на изпитание изпитание за изобретателността на Глаутиери, изпитание за него го кога би издържал да наранява съпругата си опитвайки се да докаже че тя е достойна за неговата любов и богатства както и хилядите почести които получава от народа докато устоява без да трепне на неговите мъчения, и докъде би стигнало болното му съзнание за докаже на себе си че не е сбъркал в избора си. Изпитание за Гризелда дали ще издържи на мъките, дали ще остане вярна на себе си докрай, дали е готова да жертва повече от живота си, а именно децата си за да бъде със съпруга си и да му бъде винаги вярна и послушна.

В тази новела Бокачо представя на читателите си своите идеи за любовта и най ясно ги изразява в последната си новела представяйки опитите на един мъж да се научи да обича чрез множеството изпитания през които поставя както себе си така и жена си докато докаже на себе си че би могъл да е щастлив дори с жена много под неговата класа и много по душевно възвишена от него. Фактът че Гризевлда устоява на завоите на съдбата доказва похвалното и послушание и безрезервната и любов към господаря,