Бокачо , който е един от първите биографи на Данте , разказва , че народът , като гледал суровото , бледо и изпито лице на поета , казвал: Този човек наистина е излязъл от ада . Човекът от народа , вярващият християнин , възприемал Дантевото творение в прекия , буквалния смисъл , точно така , както когато слушал някоя християнска легенда , някое житие на светец или гледал някоя религиозна мистерия. Народът мислел непосредствено образно , увличайки се от фабулата , от епизодите , картините и образите. През вековете образованият читател и учените са търсели и търсят скрития смисъл в поемата , онова , което се крие зад всяка алегория , зад всеки символ , картина или образ и в последна сметка изцяло в Божествена комедия. Оттук и необходимостта от тълкувания и коментари , които в течение на вековете се натрупват толкова много , че хиляди пъти надвишават самото художествено произведение.

А някои отричт Данте. Например Волтер и други просветители от 18 век. За Волтер Данте е поет на средновековието , а според него цялото средновековие е епоха на варварство и невежество .

Необходимо е да се отбележи , че не всички части на Божесвена комедия се отличават с еднаква сила на реалистично изобразяване. Най-много реализъм срещтаме в първа част- в Ад. Във втората и третата част (Чистилище и Рай) владее тишина и спокойствие , мечтателна съзерцателност , набожна смиреност , мистично превъзнасяне на бога и други светии. Схоластиката и мистиката най-характерната същност на богословието обезсилват Дантевия стих. Символите и алегориите са много по-тъмни и загадъчни. Балзак ясно изтъква предимството на Ад пред другите две части : Вземете Данте! Рай в смисъл на поезия , изкуство , звучност , но Ад е поразявал въображението през всички епохи Във всички произведения , живее това , което е обвеяно от страсти . В една епоха , когато църквата проповядва смирение и покорство, да изобразяваш герои , които израстват като живи с тяхната омраза и любов , гняв и нежност , с техните стремежи към власт , злато , слава , знания и т.н. , е такъв реализъм , който е неизвестен в средновековната литература. Данте в своята Божествена комедия пръв поглежда към човешките прояви не само от религиозна или морална гледна точка , а и от естетическа , но без да се откъсва от моралните повеления на християнската църква. Двата плана в Ад моралният и естетическият често се преплитат; по първия поетът разсъждава за морални норми ( добро , зло , честност , любов) по втория рисува не хора въобще , а човека като жива , деятелна сила , тоест показва самия живот. Като прехвърля човека от земята в отвъдния свят , тогава в ада започва да кипи живот , както на