Божествената комедия: Данте създава тази си творба през периода 1308 - 1321 година. Замислена е в три части /к а н т и к и/ А д, Ч и с т и л и щ е и Р а й. Изградена е от 100 песни, тъй като това число, получено от умножаването на 10 по 10, е символ на съвършенството. Всяка от песните съдържа между 130 и 140 стиха, организирани в тристишия /т е р ц и н и/ - строфа /terza rima/, заимствана от народната сирвента. Всеки среден стих от предходната терцина се римува с първия и третия стих на следващата терцина.

Заглавието на поемата /Комедия/ указва, според тогавашните представи, че действието в нея ще започне от тъжни, трудно поносими ситуации и ще се развива към ведър, щастлив край. Епитетът божествена е добавен към венецианското издание на поемата /1555/ осъществено от печатаря Джолито.

Още в края на лирико-философския си сборник Нов живот със съзнанието, че е казал за една жена това, което никой мъж не е казвал никога за никоя жена Данте дава израз на намерението си да напише една свещена поема преди Бог да призове душата му на поет в отвъдния свят, където ще може на воля да съзерцава славата на Беатриче, избраницата на Небето. Предполага се, че Данте е започнал да пише поемата Божествена комедия през 1307 година обзет от религиозно и морално назидателно вдъхновение след като прекъснал да работи върху нравствено философския си трактат Пир.

Данте пресъздава видението си, което му се явило по време на Страстната седмица през 1300 година. Слязлата от трона на славата Беатриче се представя, цялата излъчваща ослепителна светлина, но с лице обляно в сълзи, се възправя пред Вергилий и го умолява да се притече на помощ на Данте. Вергилий откликва на настоятелната молба на Беатриче, а италианският поет все още в плен на любовта си към безукорно благочестивата красавица приема да стане смирен ученик на древно римския поет. Данте приема да напусне материалния свят и да се впусне в изследване на Битието. Двамата поети се озовават в отвъдния свят, където ръководени от Бог, възкресил в тях стремежа към красота, се упътват към небесния Рай - царството на благочестивите и праведни души.

Темата на поемата е инициационно пътешествие на поета през трите дяла в царството на мъртвите, чрез което той придобива мощта да съзерцава отблизо, от Емпиреята /Десетото небе/ Бога. Съдбовното странстване на Данте през трите царства на отвъдния свят следва една вертикална низходяща траектория: Данте слиза от северното полукълбо към центъра на света, оттам навлиза в южното полукълбо чак до върха на Чистилището, за да се втурне към бездънните дълбини на небесата и накрая да стигне до Емпиреята. Но в действителност това пропадане надолу се превръща за