Христо Смирненски

Бохем

Цветущата моя фантазия

ме води по приказен път,

в Европа, Америка, Азия

мечтите безплатно летят.

Безумно от мен са обичани -

безумно и с порив един

и тежките нимфи в Казичане,

и леките дами в Берлин.

С надежди макар разнебитени

кат деветгодишен балтон,

летят към Парнас младините ми

под девствено чист небосклон.

В среднощните зимни виелици

запалвам аз свойто сърце

и моята младост весели се

и грее смразени ръце.

А сутрин светата фантазия

сразява стомашния зов -

пред някоя женска гимназия

закусвам си кифли с любов.