Джек Лондон

Богът на неговите деди

Навред наоколо се ширеше предвечната гора - рожденото място на шумна комедия и

безмълвна трагедия. Тук борбата за съществуване все още се водеше с цялата й

древна жестокост. Британецът и русинът още не се бяха натъкнали един на друг в

тази земя, наричана Краят на дъгата - а това беше самото й сърце, - нито пък

златото на янките бе откупило необятните й предели. Вълчата глутница не

изоставяше стадото елени Карибу, отделяше слабите и стелните кошути и ги

поваляше безпощадно, както преди хиляди поколения. Пръснатите тук-там туземци

все още признаваха властта на вождовете и шаманите, гонеха злите духове,

изгаряха вещиците, воюваха със съседите си и изяждаха враговете с апетит, който

говореше добре за стомасите им. Но това беше, когато наближаваше краят на

каменния век. По незнайни пътеки и през неотбелязани на картата пустоти

пристигаха вече предвестници на стоманата - светлолики, синеоки, непоклатими

мъже, въплъщения на неспокойната си раса. Случайно или преднамерено, самотни или

по двама-трима, те идваха кой знае откъде и отиваха кой знае накъде. Шаманите

беснееха против тях, вождовете призоваваха воините си и камък се удряше в

стомана, ала напусто. Като вода, която се процежда от някакъв огромен водоем, те

прииждаха през тъмните гори и планински проходи, проправяйки водни пътища с

канута от брезова кора или утъпкваики пъртина за кучетата с мокасините си. Те

бяха от велик род и майките им бяха много, но облечените с кожи обитатели на

Севера тепърва щяха да узнаят това. И така мнозина невъзпети скиталци се бореха

докрай и умираха под студения огън на северното сияние, както техни братя

умираха в парещите пясъци и задушливите джунтли и както ще продължават да

умират, докато удари часът да се изпълни предопределението на расата им.

Наближаваше дванадесет. На северния хоризонт с розов отблясък, избледняващ към

запад и сгъстяващ се към изток, отбелязваше невидимия заник на полунощното

слънце. Здрачаването и съмването се смесваха така, че нямаше нощ - просто едно

преливане на ден в ден, едва забележимо наслагване на два слънчеви кръга.

Някакво птиче изчурулика плахо "лека нощ", червеношийки провъзгласиха "добро

утро". От един остров сред Юкон колония диви патици се оплака от нескончаемите

си неволи, а един гмурец им се изсмя подигравателно насреща от тихо

заливче в реката.

На Преден план, край брега на мързелив въртоп, по две и три на ред се виждаха

канута от брезова кора. Копия с остриета от моржови зъби, стрели с костени