ДРЕВНОГРЪЦКА МИТОЛОГИЯ - БОГОВЕ И ХОРА

Литературата е своеобразен феномен в човешката история, появил се под въздействието на бита, философията, психологията на обществото, отразяващ живота му, променящ го чрез пресъздадените идеи и надежди. Древногръцката литература е художествена среда за по-нататъшното развитие на митотворчеството, създадена чрез интерпретиране на класическите митове. Античната митология е израз на човешкия стремеж към идеалното и желанието да се пресътвори реалното, своеобразното естетическо смесване на действителност и мечта.

Митовете са отражение на родовото, патриархално общество и носят в себе си законите и философията му. Така в древногръцката митологична система глава на боговете е Кронос (Хронос) - самовлюбен, тираничен и жесток родоначалник, който е свален от сина си Зевс, както сам Кронос е свалил на времето баща си Уран.

В стремежа си да разберат реалностите, древните гърци са придали чисто човешки черти на своите богове. Цялата вселена - земята, реките, моретата, небесата, подземният и подводен свят - са една огромна родова община, в която властват типично човешки закони и взаимоотношения. Част от тази общност са и хората, които се включват и като обекти на божественото влияние, и като субекти, които вземат активно участие във взаимоотношенията на боговете.

Митологията е начин на мислене и отношение към света, а мисленето, като процес, изисква обобщение и анализ. Свързано е с езика, а думите са също своеобразно обобщение. Например, казваме камък, но имаме предвид термина, а не конкретен камък. Омир говори за бог Скамандър, имайки предвид реката като цяло, а не конкретен детайл. Мит на старогръцки означава дума - т.е. митологията обобщава и обяснява явленията в света на човека, дава основа на определена философия. В нея все още липсва диференциацията, все още ролята на боговете е обединяваща и на нея се подчиняват частностите в определената област на реалността.

В по-късния, начално-авторски период, се появяват и полубожествата - синове и дъщери на богове и земни хора, а накрая - и героите - в повечето случаи също потомци на богове, но много по-разкрепостени, по-свободни, понякога дори борещи се срещу всемогъщите богове (Ахил срещу Афродита, раняването на Арес - Илиада). Това сливане на митологията и свободното мислене дава живот на гениални творби - реалистични и философски, които именно създават класическата антична литература.

Основният метод за изследване на древногръцката литература е разглеждането на митологията не като застинала вечна картина на живота, а аналитичен, свободен размисъл върху неспокойната и развиваща се действителност. В началния период боговете са били част от фетишното възприемане на света. Латона е видяна като парче дърво, Херакъл - като камък. Типичен пример е лекуващото копие на Херакъл, анималистичното олицетворение на божествено-героичното. Зевс побеждава ред чудовища, Аполон - Питона, Персей - горгоната Медуза. Някои от тези митологични герои, като Агамемнон, Одисей, Диомед, Еней, са оставили определени следи в историята. Зад митологичното преувеличение на житейските им подвизи прозира историческата истина. През този период се появяват и определени, самоотричащи се като митология, култове на късния Дионис и на Прометей.

В някои области на древна Гърция култът към Дионис измества култа към олимпийските богове, защото е по-близък до човека, дава ново, демократично разбиране на света. При Еврипид и Аристофан, които създават комедии на базата на човешкото култово отношение към Дионис, боговете са представени ограничени, низки по характер, възпрепятстващи пътя на истината. Другият тип митологическо отрицание