Блян и действителност в поезията на Димчо Дебелянов

В поезията на Димчо Дебелянов често се повтаря думата "блян". Тя изразява състояние на душата, в което тя (душата) се откъсва от съществуващата действителност, за да проникне в един по-съвършен и хармоничен свят, съществуващ само в мечтите на поета. В това състояние външният свят, с неговите проблеми, не занимава съзнанието на автора. Блянът всъщност е една противоположност на дейноствителността и именно на този принцип на контрастите е изграден целият Дебелянов дискурс.

Конфликтът мечта-действителност придобива различни измерения и смисъл при Димчо Дебелянов. При повечето романтици преобладават бляновете, мечтите и копнежите по другия свят. Докато този поет, в стихотворения като "Победен", "Миг" и "Черна песен", акцентира главно върху вътрешната и социална драма на лирическия герой. Тази драма също е възникнала благодарение на конфликта действително - нереално, мечтано. Понеже лирическият герой на Дебелянов е душата, енергетичният център на личността, а според Юнг душата съдържа в себе си нещо земно и нещо свръхестествено. Главно поради условията, породени от суровата реалност, лирическият геой се чувства ограбен, лишен, унижен. Едно от тези условия е именно невъзможността да се проникне в истината.

Стихотворението "Миг" е една малка философска поема, която разкрива тайната за жизнената, творческа и духовна драма на личността, но същевременно е и един "истински Апокалипсис на мъката и безнадежността." Лирическият герой изживява познанието като недостижимост - "Напразно, уви! - Незъзпламнал угасна великият миг на великото чудо", основният проблем на героя е неоткритото тайнство на живота. Дебеляновият човек е безсилен, самотен между враждебните сили на божественото и земното. Творчеството на поета визира човека в една пределна (гранична) ситуация. От едната страна на границата се намира живота, изпълнен с неразгадаеми тайни, слепота и невъжможност за проглеждане, за проникване в истината. А от другата страна се намират смъртта и познанието. Овладяването на познанието е свързано с мотива за завръщането.

В стихотворението "Да се завърнеш в бащината къща" са разкрити два образа - къщата и вечерта. Това са двете крайни точки на битието - началото и края. Вечерта визира жизнения заник - "Аз дойдох да дочакам мирен заник, че мойто слънце своя път измина..". Къщата символизира жизненото начало, семейното огнище, "топография на нашето най-интимно същество". Българският дом винаги е свързан с двора, отворен към природата, той свързва човека с природата, с небето, с космоса. Загубата на дома е особено трагично, драматично преживяване. Свързва се с духовна катастрофа, чувство за обърканост, бездомност, отчуждение, умора. Затова обикновено Дебеляновият герой е бездомник, уморен странник - "О, скрити вопли на печален странник, напразно спомнил майка и родина!"

За доизграждане на чувствена и реална картина на суровата действителност важна роля изиграва образът на града. Той (образът на града) винаги е свързан с