БЛЕНЪТ, ГРАДЪТ И СПОМЕНЪТ В ТВОРЧЕСТВОТО НА ДЕБЕЛЯНОВ

Творчеството на Дебелянов, също като творчеството на Яворов, е проблематично за описване само в границите на символизма. Действително, че Дебелянов започва като типичен символист. В творби като "Лъст", "Лъч", "Гора", "Легенда за разблудната царкиня" е налице само затворено субективно съзнание, което филтрира външния свят чрез надвременни обобщителни символи. Но в елегиите и военната лирика на поета външния обективен свят отново е тема, чрез която Дебелянов успява до достигне до скритите тайни на битието и смъртта.

В творчеството на Дебелянов блян и спомен много често са смислова препокрити. Бленът е копнеж по чисти същности, но обсолютната афтентичност на битието-бой е спомен, който превръща времето във вебност. Споменът при Дебелянов припомня измеренията на чувсвеността, които никога не могат да бъдат изгубени.Споменът претежава още една особеност, която го прави особено значим за модернистичната художествена практика - това е способността да се гради по модела на "другия свят", той не е просто възстановяване, а е емоционално пренаписване на случки и желания. Друг образ, който неизменно присъства в творбите на поета, е този на града. Градът за Дебеляновия субект е неуютно пространство, пространство на скръб, което обезсмесля любовта, вярата, мечтите, разрушава хармоничния свят, заключва душата "в тъмница".Синоним на града става "пустощта огромна".

В първите безспорно писани в символистичния канон творби на поета, лирическият субект следва своя горд и триумфален ницшеански път и иззел мястото и функциите на Бога сам сътворява битието и неговите тайни. Такъв един лирически субект затваря сетивата си за тленното и катадневното и поел своя път през безбродните предели на вечността, сам се превръща в мярка за света. Външиният свят е видян като жертва, която трябва да се обладае, да се притежава, да се подчини на волята на силния - силният, владеещ всичко в този свят , отминаващ след всяко свое завоевание. Елегиите и военните стихотворения на поета се отказват от богоборческата ницшеанска поза и поднават света црез смирението. У Дебелянав процесът на смирение наистина започва от върховната точка на властта над света, към едно осъзнаване на