Благородството на Моканина

В разказа "По жицата" Йордан Йовков описва огромната мъка на

Гунчовото семейство.Моканина, добър и благороден човек разбира,

съчувства и страда от нещастието, сполетяло това семейство.Още

неразбрал какво тежи на сърцето на Гунчо, Моканина го посреща

сърдечно, с много топлота и внимание.Пред него се изправя

"висок' и "едър" човек, "планина".Овчарят веднага забелязва, че

непознатият е сиромах:"Ризата му само в кръпки", поясът му

"tqloto mu e suho xaxaxaxa

Гнчо има само едно останало живо дете, вече девойка,

двайсетдогишна.От залъка си отделя, за да и купи нещо, гледа я

като очите си, но от известно време чедото му вехне.Един ден

споделила с майка си, че всичките и дружки се изпоженили, а тя

още не е.Моканина се намесва с успокоителни думи.В синхрон с

преживяванията на Гунчо, наблизо пощо жетвар.

Това лято бащата Пуска Нонка с другарките си да отиде да

жъне.Вечерта тя ляга между снопите и заспива.По едно време

момичето усеща нещо студено на гурдите си-змия.Моканинът

съчувства и се тревожи:"По жътва става туй...Ама да я е ухапала,

не я е ухапала, нали?" От тогава детето вехне. Докторите са

безсилни да и помогedri mazolesti hhhhцели снопчета бели

коми".Проницателният поглед на Моканина долавя, че всеки бял

косъм е "белег на една грижа"

Досущ бяла!Моканина е безпределно учуден. Жицата е увиснала от

лястовиччертае лошата орис

Моканинът разбира, че му...........

я видите чедо, ще я видите и вие.Аз с очите си я видях, бяла

такава, бяла.Ще я видиш и ти".И от цялото си сърце се моли и

благославя:"Да даде господ да я видиш, чедо, да оздравееш..."остава нищо скрито. Пред добруджанския овчар е застанал един от онези сиромаси , на които целият живот е мъка и борба с неволята. Това е дълбоко запечатано във външния портрет на Гунчо, видян през погледа на Петър Моканина : .... ризата му беше само кръпки, едро и неумело шити, поясът оръфан, потурите също. Беше бос. Тези художествени детайли подсказват , че сиромашията е негова съдба.

Сиромашкото облекло , плахият поздрав, разсеяният поглед и грижата в очите на Гунчо са белезите на една човешка драма , която добруджанецът вижда добре. Отпуснатият ръченик и мушнатите в пазвата ръце на жената , завитото с черга в летния зной момиче потвърждават предположението за тежка болест, подгонила семейството по белите добруджански пътища да търси спасение.

Внимателен и деликатен , виждайки грижата и стеснението на непознатия селянин , овчарят пръв подема разговор , за да помогне на човека : Ти май болно имаш?

Този въпрос с неправилен словоред стопля и отключва сърцето на другоселеца. Не пред всеки би се отпуснало изстрадалото сърце на нещастния баща, но той е усетил съчувствието и искреността. Много болка, нежност и мъка има в думите му.

Имам. Една момичка имам болна.

Грижата, мъката , страданието и слабата надежда са ключовите думи , определящи душевното състояние на Гунчо , а техен първи словесен израз са думите : Бе тя нашта каквато я ... остави я !

Покъртва разказът на изстрадалия баща. Животът е нанасял удар след удар върху нещастното семейство.

Не ни траят децата. Измряха ни две три още малки . Ей туй ни остана само ... А от некое време зачама. Няма нищо, а вехне .

останалото живо дете е единствената радост , светлина и надежда за измъчените родители.

Моканина слуша тъжния разказ на бащата като мълчалив мъдрец. Не се намесва в разговора, за да остави този страдалец да изплаче болката си , за да му олекне. Слуша не с любопитството на чужд човек, а с живата топлина на близък , който умее да жали , да разбира. Авторът сполучливо използва художествения похват разказ в разказ , за да разкрие трагичната участ на Нонка. Историята със змията е ретроспективно обяснение на болестта, сполетяла девойката. Чрез тази история авторът загатва за психологията на простичкия и наивен човек , който си обяснява несправедливостта на съдбата по фолклорно митологически начин чрез змията, традиционен символ на злото.

Паузите в речта на бащата показват , че той трудно намира думи , за да изплаче болката си. Треперещите пръсти , блуждаещият поглед, прошарената с бели косми брада разкриват страшната мъка , свила гнездо в сърцето му. Думите на другоселеца предават мъчителното раздвоение в душата му отчаянието се бори с надеждата , разумът с чувствата.

Срещу символния образ на змията застава веднага друг символен образ този на бялата лястовичка. Контрастът е силен. Змията свързваме в представите си с тъмнината на подземното царство , а бялата лястовица съ

Безкрайно развълнуван и душевно разтърсен от случката,