Благородството на Моканина

В разказа "По жицата" Йордан Йовков описва огромната мъка на Гунчовото семейство.Моканина, добър и благороден човек разбира, съчувства и страда от нещастието, сполетяло това семейство.Още неразбрал какво тежи на сърцето на Гунчо, Моканина го посреща сърдечно, с много топлота и внимание.Пред него се изправя "висок' и "едър" човек, "планина".Овчарят веднага забелязва, че непознатият е сиромах:"Ризата му само в кръпки", поясът му "оръфан", "потурите също".Нещо друго прави по-силно ввпечатление на моканина: в очите на непознатия селянин има мъка, дебелите му мазолести пръсти треперят.

На шосето е спряла каруца.В нея има жена с отпуснат ръченик и момиче, легнало върху "черни възглавници".Насищайки картината в черно Йовков умело разкрива мрачното настроение, което цари там.Проницателният поглед на Моканина веднага разбира, че и на двете жени им тежи нещо.С голямо умение той предразполага Гунчо да изплаче болката си.

Гнчо има само едно останало живо дете, вече девойка, двайсетдогишна.От залъка си отделя, за да и купи нещо, гледа я като очите си, но от известно време чедото му вехне.Един ден споделила с майка си, че всичките и дружки се изпоженили, а тя още не е.Моканина се намесва с успокоителни думи.В синхрон с преживяванията на Гунчо, наблизо пощо жетвар.