Блага Димитрова Жена

Как тревожно е да си жена

Почти не съществува художник,в чиято колекция от картини да не присъства портрет на жена,която смирено или съблазнително да се усмихва на съзерцаващите я.Защото жената носи в себе си не просто обаянието,топлината и изкушението,тя е самият живот.Точно такава я вижда в своето стихотворение Жена поетесата Блага Димитрова.

Може всеки да открива у жената красота,усмивка,милувка,може нейното присъствие да носи радост и успокоение,но лирическата героиня от творбата да вижда в образа на жената преди всичко тревожност.Тя е породена от различни социални роли,които и се налага да играе в живота.Съпруга или майка,слаборъка или устойчива на изменчивото време,усмихната или сломена,тя съществува с и благодарение на чувството си на тревожност,защото е отговорна за вечността наречена живот.

Изборът на заглавието е подчинен на основната идея на лирическата творба да се внуши истинската същност на жената.То звучи безкрайно познато,но наред с това крие и провокация,защото от една страна сме свикнали да откриваме у жената обичайните и проявления ,а от друга,тя си остава неразгадана и забулена в тайнственост.И сякаш героинята желае да изповяда точно тази непозната част от своя облик.Затова като начало на творбата е поставена констатацията:Как тревожно е да си жена,която представлява поетичната завръзка.Всичко,споделено впоследствие в произведението,звучи като аргументация за тази необяснима тревога,стаена в душата на жената.

Определяна често като нежната сила в света,лирическата героиня недвусмислено доказва,че това не е литературно клише,а най-истинската и същност.Тази нежна сила я кара да се бори срещу тъгата и отчаянието,стараейки се да запази вдъхновяващата си красота и облагородяваща усмивка:Красота и усмивка да бъдеш /сред всекидневния кръговрат.Кръговратът донякъде се явява символ на еднообразието,на житейската скука,който може да бъде разчупен със силата на женската усмивка.В загрубелия свят позицията и на крехка и нежна жена е застрашена.Обстоятелствата и налагат да се еманципира,понякога да изневерява на чисто женската си същност и да упражнява професии,характерни за мъжа.Това обаче не я обезличава,а я калява,прави я по-силна и по-устойчива на напора на изменчивото време.И това е още един факт,който говори за стаената тревога в сърцето и.Защото трябва и да е силна,но в същото време и да не загуби от нежното си обаяние.

От безкрайните пътища земни тя избира най-трудния ,който обаче я отвежда към чувството на удовлетвореност от живота пътя на сърцето.Именно безразсъдният път избира и прабабата на потомката от едноименното стихотворение на Багряна,за да докаже любовта си към чуждестранния хан.Същият път е избран и от героинята на Емилиян Станев-Елисавета,от повестта Крадецът на праскови,която предпочита риска пред монотонното съществуване в затъпяващия еснафски живот.И нито препятствията,нито насрещният вятър или оръжието на ординареца могат да спрат героите да извървят този път докрай.А жената-нежност в загрубелия свят,ни отпраща към образа на майката,смирено чакаща завръщането на своя син от елегията на Дебелянов Скрити вопли.Там тя е слаборъката,която подкрепя силата на ръката корава.(Сложил чело на безсилно рамодълго да повтаряш:мамо,мамо)

Жената,като символ на живота,винаги е готова да прости човешките прегрешения.Самата тя е съгрешила някога,в зората на човешката общност,поддала се е на изкушението на змията,и затова е склонна да разбира и оправдава грешника.Готова е