1. СЪЩНОСТ Планирането е основна функция на управление.To е систематичен и продължителен процес на изясняване на развитието на дадена система в бъдеще, който обхваща: анализ на състоянието и тенденциите на развитие на външната среда на системата, комплексна оценка на нейните ресурси и възможности, формулиране на целите на системата и определяне на пътищата за тяхното постигане, създаване на предпоставки за реализация на предвижданото развитие и контрол на постигнатите резултати. Планирането е важен инструмент за управление на системата, който се използва за:- разкриване на бъдещото развитие на организацията;- oпределяне на целите и стратегиите за тяхното постигане;- определяне на потребностите и на възможностите за осъществяване на необходимите инвестиции;- целенасочено осигуряване, разпределение, използване, развитие и контрол на ресурсите на организацията;- повишаване възможностите на мениджмънта да взема управленски решения в условия на неопределеност, риск и изненади. ОСОБЕНОСТИ -прилагането на планирането от една система означава, че тя приема за възможно да определя в една или друга степен своето развитие; - планирането предполага предвиждане на развитието на системата в бъдеще и избор на най-подходящия вариант на развитие;- в процеса на планиране на дадена система се вземат множество решения, които се отнасят до по- близкото или по-далечното бъдеще;- планирането има важна роля за постигане на съответствие между елементите на вътрешната и външната среда на системата;- планирането е важно средство за намаляване на риска в развитието на системата;- планирането не е еднократен акт, а систематичен и продължителен процес на изясняване развитието на дадена система. ПРЕДИМСТВА И ОГРАНИЧЕНИЯ Планирането осигурява редица предимства и възможности на системите, които го прилагат:- създава препоставки за получаване на по-пълна представа както за системата като цяло, така и за отделните й дейности и за връзките помежду им;- разкрива и обосновава измененията, които трябва да бъдат направени в системата с оглед нейното адаптиране, оцелявана и развитие;- създава условия за по-пълно и ефективно използване на съществуващия потенциал на системата, за неговото развитие в бъдеще;- подпомага персонала да разбере по-добре характера на дейността на системата и да си изясни своето място в нея.;- осигурява необходимите предпоставки за извършване на ефективен контрол върху дейността на системата. Осъществяването на плановата дейност е свързано и с възникването на определени проблеми и ограничения: - планирането изисква значителни ресурси човешки, материални, финансови, информационни;- възможен проблем е забавянето на определени дейности в системата;- проблем при планирането може да бъде недостатъчната обоснованост на предвижданията, свързани с тенденциите на развитие, на очертаващите се възможности и опасности в бъдеще.;- усложняването и силното формализиране на планирането, прекомерното детайлизиране на разработките и пказателите

2. Процесът на управление на стопанската организация се състои от функциите планиране, организиране, ръководене и контролиране. Всяка функция се характеризира с присъщите й информация и начин на въздействие върху управляемия обект. Функцията управление винаги е насочена към достигане на целта на управление. Функцията планиране служи като основа за приемане на управленски решения и представлява управленска дейност, която обхваща разработване на целите и задачите за управление на организацията, а също така определяне на пътищата за осъществяване на плановете за постигане на поставените цели. Прогнозирането в управленския цикъл предшества планирането и поставя като своя задача научното предвиждане на развитието на дейността, търсенето на решения, които осигуряват развитието на тази дейност и на неговите части в оптимален режим. Процесът на планиране преминава през четири етапа:- разработване на общите цели;- определяне на конкретните, детайлизирани цели за дадения период;- определяне на пътищата и средствата за тяхното постигане;- контрол върху постигането на поставените цели чрез сравняване на плановите показатели с действителните и корегиране на целите. Планирането винаги се базира на данни от минали периоди за дейността на стопанската организация, то се извършва, за да се реализира развитие на организацията в бъдеще и да го контролира. Затова надеждността на плана зависи от точността на фактическите