Бюджетни процедури и бюджетен контрол.

Важни цели на на реализацията на БП са: 1.установяване на очакваните р-ща на д-да; 2.планирането на ресурсите за покриване на р-дите; 3.Разрешаване на р-дите което се свързва с разпределянето на б-тните ресурси м/у тези услуги и звенна , които са изрично посочени в б-та; 4.Контролът в/у осъщ-нето на б0тните р-ди. Във връзка с технологията за реализация на б-тните процедури могат да се приложат два осн-ни прихода /1.корективен и 2.рационалистичен/ в рамките на които се разработват и 4.осн-ни б-тни модела: /1.1 екстраполационен; 1.2 финансово планиране; 2.1програмно бюджетиране; 2.2 нулево базово б-тиране./. по правило корективния подход приложен към б-тната с-ма се свързва с използването като база но новия б-т, б-та за предходната година. При рацион-я подход вниманието се насочва към текущите ресурси цели и потребности. Екстрапол-ят модел е крайна форма на реализацията на корективния подход към бюджетния прогрес. Като м-м той представлява последователност от взаимосвързани етапи: 1.Подготовка на индивидуални б-тни оценки, при което б-тните звена и министерства отделно и независимо подготвя оценка за необходимите за следващата б-тна година разходи и услуги; 2.Комбинирането и сравняването на отделните б-тни оценки; 3.Редуцирането на общото изисквано р-ще на б-тните р-ди; 4.Детайлизиране на възприетия модел за съкращаване. Отедлните б-тни звена и Мини-ва прилагат една от следните две схеми за действие: а/приоритетното оценяване на к-лови и инвестиционни проекти; б/при оценка на предлаганите от отделните б-тни звена услуги както и препоръчително да се съкращават нови услуги. Съществените недостатъци са: 1.Ограничено изследване на базисния период; 2.Насоченост към б-тните звена и М-ва, с които са свързани б-тните процедури; 3.Игнориране и неотчитане на реалния ефект от предлаганите услуги; 4.Концентриране вниманието в/у бюджетните очаквания и прогнози с планов хоризонт 1г.; 5.Индуциране на явления по надценяване на б-тните разходни оценки.

Фин-вото планиране е вторият представител на корективният подход в б-тния п-с.

В този процес е характерно, че няколкогодишната база на системата за фин-во планиране позволява едновременно да бъдат отчетени приоритетите пред бюд-та сфера както в 3-4 год. период, така и в рамките на год-я бюджет. Съвместното и едновременно разработване на оценките за капиталовите разходи и самостоятелните постъпления на бюд-те звена позволява многогодишните проекти за капиталови инвестиции да бъдат включени в рамките на бюд-я процес.

Системата съдържа съществени недостатъци като: 1.Фокусът е поставен в/у презумцията за нарастване на разходите; 2.не са нарице ясно изразени организационни цели; 3.акцентира се отново в/у отделните бюджетни звена и министерства; 4.липсва методика за определяне ефективността на бюд-я процес.

Съгласно Конституцията на РБ-я законопроектът за ДБ се изготвя и внася в Парламента от Министерския съвет. Следователно Конституцията изрично и ясно отклонява и всяка др. парламентарна инициатива включително и на отделна парламентарна гр. Характерното тук е, че: 1.анализът на организацията за съставяне на ДБ, освен Конституцията на РБ-я, се основава и на закона за съставяне и изпълнение на ДБ; 2.процесът на подготовката за съставяне на проектобюджета започва с прогнози и анализи на динамиката БНП, доходите, цените, заплатите, валутния курс и др; 3.през последните няколко години бюджетната процедура в РБ-я се открива с решение на правителството. Редът за подготовка и съставяне на проектобюджета е както следва: разпоредителите с бюджетни кредити от първа степен, висшия съдебен съвет и общинските съвети представят в министерството на финансите своите проектобюджети и бюд-те си сметки; министърът на финансите заедно с мотивиран доклад внася проекто бюджета в Националното събрание. Обсъждането на представения от правителството проектобюджет започва от постоянните комисии. Техните становища за частите на проектобюджета, по които те са компетентни могат да се предоставят на предсидателя на Парламента или на преседателя на комисията, отговаряща за бюд-та. В първия случай становищата на членовете на комисиите стават достояние на народните представители пряко в парламентарната зала. Във втория случай постоянните комисии дават становищата си по представения от правителството документ за държавните пр-ди и р-ди на бюд-та комисия. Обикновенно проектобюджета се внася за обсъждане в парламентарната зала с експозе на министъра от името на правителството. Предложенията за промяна във величината на пр-дите и р-дите могат да се обсъждат в парламентарната зала, но гласуването им изисква писмено становище от комисията, отговаряща за бюд-та. Приемането на ДБ на 2 четене се осъществява в съответствие с единната бюд-на класификация. В Българската пр-ка до 1989г. могат да се обособят 3 периода х-зиращи особеностите през първата фаза на б-тншя цикъл.

Изпълнението на ДБ е п-с на своевременно акумулиране на приходите по източници и редевното им насочване в съответствие с предвидените в разходната част на б-та направления, дейности и параграфи.

В този смисъл се говори за изпълнение на приходната и разходната част на ДБ. Анализът в първото направление - Изпълнение на приходната част на ДБ - следва да започне с разглеждане на данъчната регистрация. Характерно е че: 1.По силата на з-на за д-чното произв-во на регистрация подлежат: местните ФЛ;ЕТ-ци и местни ЮЛ; чуждестранните лица когато осъществяват стопанска д-ст или доходи в страната. 2.Данъкът в/у п-бата се внася в приход на републиканския б-т до 31.03 на следващата година. 3.ДДФЛ се внасят по с-ка на данъчна служба до 10-то число на следващия. 4.ДДС, получен като разлика м/у начисления от регистрираното лице д-к и данъчния к-т се внася в РБ-т в 14дневен срок от изтичането на данъчния период за който се отнася. Изпълнението на приходната част на ДБ в технически план се осъщ-ва от ТБ под ръководството на ЦБ. Съдържанието на касовото изпълнение на б-та намира израз в д-сти като: събиране и съхраняване на държ-те приходи; обслужване на б-тните и извънб-тните с-ки; предоставяне на б-тни к-ти на оторизираните за целта лица.

По п-п изпълнението на разходната част на ДБ е свързано с определяне на лицата имащи право да се разпореждат с б-тни кредити - министрите и ръководителите на централните ведомства. Те разпределят б-тите си по пълна б-тна класиф-ция и по тримесечия. Същите утвръждават бюджетните с-ки на останалите разпоредители с б-тни к-ти. Под фин-во изравняване се разбира процесът на балансиране на пр-те и р-дите м/у отделните б-тни звена. То се изразява в две основни форми: 1.фин-во изравн-не ч/з данъчните пр-ди; 2.ч/з данъчните обекти.

С-мата на бюджетния контрол може да се определи като U от технологии, правила и институции, ч/з които се осъществява контрол по изпълнението на бюджетите. Основните разновидности и техники за осъщ-не на БК са: 1.В зависимост от времето за осъщ-не на операциите БК бива: превантивен и последващ; 2.Според равнището на осъщ-не: кон-л на бюджетните звена, на правителството и централната власт; 3.Според контролирания обект: по събирането на бюджетните пр-ди и по правилното осъщ-не на бюджетните разходи; 4.В зависимост от това кой го осъщ-ва: вътрешен и външен.